Бланка и сбогуването – Давид е бедно момче без приятели, която един ден се запознава с аристократично дете и неговата зла прислужница. Докато злокобната слугиня е на изповед, децата си говорят, разказват си приказки. Бланка живее само с майка си, а баща ѝ живее отделно. Много са потайни, тъй като Ан ...

Човещина и трябва на тази земя
нищо друго - всеки си знае кусурите
Живейте по съвест, бъдете човечни сега
Всички знаем къде най- много бъркаме
И тогава, колкото повече ставаме, ...

Искам да сънувам бъдещето. Въртя се в леглото в просъница и се опитвам хем да спя, хем да контролирам съзнанието си, защото сънят ми не ми харесва, независимо кой и къде го режисираше. Непрекъснато спомени – уж са все безцветни, но според сюжета си се оцветяват, променят формата си и стават ту по-го ...

Някой счупи сърцето ми.
Не знам дали беше нарочно…
Не знам дали се опитваше
да създаде нещо по-добро.
Бях тъжна. Бях и самотна. ...

Слънцето надничаше любопитно зад хълма с последните си топли лъчи. Погалваше свойски златните корони на дърветата преди да потъне зад високите планини и да отстъпи пред хладните вечерни ветрове на есента. Жътвата отдавна беше минала, хората в града и околните села прибираха припряно златните бали се ...

Бе Тошко приказен герой!
Ала от Приказката щом излезе
и в Политиката влезе
с крачки великански,
изхвърча оттам ...

И както е в приказките, защо на вълка му бил дебел врата...
Подложихме дъски и бавничко го свалихме, пак по дъските го качихме и на верандата, после бе ред на мама да го почиства...Лакирахме го, и до вечерта беше като ново, вече в хола и мама дрънкаше на него стари градски песни, а ние с татко пригл ...

Странно място е блатото. Прилича на езеро, но с не приятна гнилостна миризма.
Вървя по брега и краката ми затъват в лепкавата кал. Чувам хистеричния концерт на хиляди жаби и пищящите комари, които влизат в носа и устата. Нещо бяло се подава сред тръстиките. Като доближих видях, че е крило на птица. ...

Днес плажът ме зове
безсрамно и греховно...
В милувката на синьото море
да се отдам докрай и непристойно...
Да ме помилва с хладните води... ...

Заложница те сврях под чужда стряха,
завързана с въже вместо каиш.
На младост те изтръгнах, сиромаха,
на старини - до костите болиш.
Заложница за обич те зазидах, ...

Имам три обувки сладки
и различни за късмет,
чифтове били за кратко
и обувам ги поред.
Първата с кафяво тяло ...

Сутрин слънцето огрява най-напред входа на кооперацията. Прижумявайки, още доспиващите си хора, се полуоглеждат и бавно запътват към колите на малкия паркинг.
По-късно излизат и пенсионерите. Не всички, де – леля Мара него време вече се завръща от пазара. Тъкмо да ги срещне, да информира за пресните ...

Говорителката: „… Нападателят бил застрелян и убит от полицията“…
Превели директно, без да търсят смисъл…
хххх
Времето лекува, но до определена възраст…
хххх ...

2007г.

Боса
стиснала гласа си
в зъби
чатя със света
а ръцете ...

Под твоето небе се раждат песни,
любови се завихрят и мечти.
Жужат пчели над цветовете пресни,
погалени от майските лъчи.
Ти, прелести си скрила чудновати – ...

Вървиш в пустинята на чувствата,
нозете ти във пясъка потъват.
Прашинка си и част от вечността,
оазиси в миражите изплуват.
Над пясъците тегне мараня, ...

Обладан от мисли кански,
тоест, мисли най-балкански,
смело тръгнах към комшията
със мезето и ракията.
С него сме си стари дружки, ...

-5-
Всички книги до тук ви подготвяха за най-важното
и който ги е чел малко през пръсти,
трябва себе си да обвинява,
а не на мен да се мръщи. ...

Вървях по улиците на старопрестолния град с усещането, че светът е мой – толкова желан и толкова красив! Вечерта простираше своите ръце, за да ме прегърне и за да изтръгне от мене признанието, че обичам. Но аз нямах намерения да ѝ разказвам, тя си е само една вечер, а моята любов беше толкова голяма ...

Тази вечер луната ще плаче и звездите ще плачат дори.
След смъртта не намираме начин и сърцето в огньове гори!
Телефонът мълчи като птица, полетяла към сетния Рай!
Ще те помним човеци стотици през годините наши – докрай!
Новината прониза сърцата и избухна в море от сълзи. ...

Като необуздан жребец
и като разгонена кобила,
времето върти ни номера.
Обяздено с разум,
обяздено със сила, ...

Вечер е, но всичко свети,
огряват тихите тъмници,
душите на нещастните поети,
кръжащи под Луната като птици.
Молят цялото Творение, ...

И нека тези думи бъдат лек за ушите
И нека те боли, когато съм ранен
А моето лице да бъде радост за очите
И нека бъдат жадни устните за мен
И нека бъдат ръцете ми най-топло одеало ...

Ако цветята спрат да цъфтят,
защото по-красиви някъде растат.
И ако слънцето престане да изгрява,
защото не вярва че е нужно на света.
Тогава всичко губи си смисъла. ...

Отдавна виждам – даже не съм млад,
напразно е за младост да мечтая.
В душата вече вее хлад,
приготвям се да дойде края.
Любов, ти бе за мене рая, ...

Да се представям ли...
Българин, намерил по-лесно препитание е Гърция, не че в България няма, но ламтежът за евро по курса 2 към 1 ни подкара като овце през границата.
И сега съм шофор, значи най-добрият шофьор сред инженерите и най- добрият инженер сред шофьорите, дипломиран при това.Какво да мрънк ...

(разказът е авторски, превеждам го на английски и испански, за да си се упражнявам, така че всяка критика за подобряване на съдържанието на чуждите езици е добре дошла, за да се науча)
~
НОЩ
Казваш се Лайл. Родена си на ръба на един кей, малко след полунощ, така както си и зачената – съвсем случайно ...

Ти не можеш да кажеш и думичка вече. Мълчиш.
Колко пъти разплакаха твоята вяра в доброто,
затова, че опитваше алчния здрач да стопиш?
Не разбра ли, душице – напразно се бори, на йота.
Вкаменени се свличаха острите твои сълзѝ ...

日の出が来る.
月が静かに泣いている.
銀の涙.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Идва изгревът. ...

Куп правителства… поредни,
не смятат, че е прецедент,
в Европа все да сме последни
и то с един, голям процент.
Нормално - тук живеят само ...

Тази сутрин ще целуна залеза,
изгрева щом почне да наднича...
Патиците сякаш водолази са,
гмуркат се във пазва на момичета.
А реката трепка от възбуда ...

Разделял ли си някога залък?
Давал ли си и последната троха?
Усещал ли си се безнадеждно малък
когато си подавал на някого ръка?
Аз разделях и дарявах смело ...

Дойде, за да си отидеш,
докосна нежно мисълта ми.
В мен дълбоко да се скриеш,
и точно там остави рани.
Дойде, не остана дълго.. . ...