Тя е голям инат,
може да се види с телескоп
Аз съм по същия начин,
затова винаги се караме напред-назад
Тя е моята отрова, ...

Каза ли това, което искаше
или силно юмрука стискаше?
Къде беше, когато сърцето ти биеше?
Или пренебрегна го, когато то молеше?
Беше ли там, когато то искаше ...

/дуетен стих - Татяна Г. Денева и Таня Мезева/
Като кристална топка ме разби - съдба.
На хиляди парченца от илюзии...
На мънички и остри стъкалца,
които отразяват тъжни мисли. ...

Понеделник -
За чистота говори ни мизерник...
Вторник -
Лекции морални... от затворник...
Сряда - ...

Несподелената моя любов,
извън сънищата ми прекрасни спомени няма…
Даже пътят ни на разделени,
да бяга суров.
Покоряват го винаги двама, ...

Стъпваше леко. Сякаш самодива ѝ бе дала нозете си.
Една кошута надзърна в напъпилата зеленина и се изгуби от пътя ѝ.
Пускаше филизите си гората- опиянена от чудото на живота.
Кера пъхна ръка в пазвата си. Напипа медальона и лицето ѝ побледня.
После скършено тръгна между дърветата. Един изгнил дънер ...

Понякога е трудно да се отсее истината от лъжата, но фалшивата реалност на възприятията ни можеше да бъде показателна в това отношение. Лейди Смърт беше на върха на един мощен клан, но самата тя знаеше добре, че Тодака не е вечен - бяха минали прекалено много години. Дори нейният син вече беше един ...

Деменцията идва след насиране.
Така за съжаление е, братя.
И с този аромат на ланско сирене
ухае теменужено пръднята.
Навярно ще ви трябват памперси ...

Ако беше надеждата куче,
със сърцето си щях да я храня,
до деня, в който тя ме научи
как пътеката вярна да хвана.
Че на лов за напразни надежди ...

Вземам си обикновено закуска и боза от една малка баничарница. Отвътре ми ги дава хубаво маце. Само дето веднъж подметна, че тъкмо опразнувала 40-и рожден ден.
Младичка, значи…
Оня ден минавам оттам – тя лъска витрината отпред. Вече не зад прашното стъкло, не от полумрака, а осветена от слънцето.
И ...

На Надя с обич
В главата ми разчорлена се шмугна невестулка.
Побърка ме, за ден до пладне всичко овърша —
остави ме без капка ум, без мисъл, без шушулка...
А после слезе кат надолу — в тихата душа. ...

Помниш ли,
аз съм същото усмихнато момиче
с рокля на точки и слънце в очите.
Същото, което до болка обичаш
и с него още гониш мечтите. ...

непоколебим
е — звяр — притиснат в ъгъл —
и непредвидим

Достойнството е етикетът с цената на човешката душа. За радост или за беда, той не е залепен за челото ни. За колкото ние самите се оценяваме, толкова уважение, обич и признателност от другите получаваме.
Най-ценните съкровища се съхраняват в сейфове, чийто код е известен само на собствениците им. Т ...

Дъждът направи си шега,
внезапно някак заваля
и мен, и тебе раздели,
защото той така реши.
Какъв късмет, каква съдба – ...

Седемструнна китара и възкръснал Висоцки,
с гневни акорди за руския срам.
За жалки подобия на Сталин и Троцки,
за ченге проповядващо в божия храм.
Тънат в забрава Пастернак, Достоевски - ...

Болест тежка ме срази
и дори не се усетих
как ме хвана тя в зори
и пречупи ми късмета.
Болест тялото сломи, ...

Дъждът проплаква тихо, сивоок,
денят ми тропва с крак – дете сърдито,
една любов с почти изтекъл срок,
подгизнала и мърлява се скита.
Под стряхата увисва тъжен стих, ...

ДЪХ НА КАФЕ В НОЕМВРИЙСКА УТРИН
Покапа есенната шума
и тихи вопли на раздяла
едно видение издума
под плащаницата си бяла. ...

Москва… не вярва на лъжи,
че някой може да стопи
стотици танкове - в калта.
На най-великата войска.
Москва… не вярва на лъжи, ...

По скитащия изгрев се познава
дали светът от мазно е преял,
защо сади́ сърца, а никне плява,
това що жъне, кой ли го е сял?!
Оставих две сълзи да се отронят ...

В момента имам просто нужда от приятел и от рамо,
цял живот в чужбина – чужда, ни любима чух, ни мамо.
Един приятел, да го гушна. Някъде да е наблизо,
съ̀лзите ми - непослушни, да му скапят нова риза...

Тишина
Тръгвай тихо, без думи,
без глас, няма минало в този час,
Пусти са улиците без нашите души,
няма да те моля, няма да чуеш "остани". ...

Десет човека седят в стая
пълна със компютри.
Те имат диплома,
която уверява, че знаят
какво ще дойде утре. ...

Илюзиите си оставихме
на дъното на мислите.
Повярвахме,
поискахме,
помислихме. ...

„...хората сега, както и в миналото, са започвали да философстват
поради учудване”
Какво е учудването? Това е момент, след който човек започва да си задава въпроси и
преосмисля дотогавашните си ценности, ако те са истински въпроси, човек несъзнателно
започва да философства относно света около себе с ...

Понеже ми се плаче, а не бива
момиче мъжко някак да пълзи,
до дъно пия чашата горчива.
Живот, наздраве! Никакви сълзѝ!
Рогата и копитата, бодлите, ...

Заглавието е заимствано от "Минава... Големият кораб минава."
Плътта шупяща, втасал козунак.
В яйце се крие някакъв глупак.
Черупки смачкани едва калцират.
Копнежи в бъдещето те намират. ...