–Допълнително нахъсване за това не ми е нужно. А и все още съм жив, Канеко, за разлика от...
–От мен ли? –обитателят на дом Иоси се усмихна. –Както казва Буда всеки ден се раждаме отново. Може и да не съм жив сега, но ще съм жив утре.
– Той казва също, че дори да се спънеш и да паднеш, не означава ч ...

Рисувах сърчица
Със думи и дела
във дневника
на тоз живот
Рисувах със ръце ...

/рондел/
Подмина ме, не ме позна!
/Натрупала съм килограми/.
Заля ме с чар – като цунами
от млечен шейк, и отшумя. ...

Там някъде, под гърдите отляво,
сбират се хорски съдби.
Цял един свят от любови, разлъки.
Свят от сълзи, от емпатия,
от въжделения, от апатия, ...

Ноември ... на прощаване прилича –
обзеха ме мъгли в неистов транс.
Дърветата безропотно се вричат
на кармата маскирана в романс.
Ноември е със дъх на сухи листи, ...

Елизабет отвори очи в съня.
Франк отново я беше извикал в кабинета си – това широко помещение, издълбано в скалите. Беше впечатляващо, мебелите бяха скъпи и с красива дърворезба, а гледката към лазурното море я беше запленила веднага, напомняйки й за дома. Беше направо смешно, че живееше на няколко ...

Съвременно мислене – интересен е сам за себе си, единствено от темето до изхода на задника…
хххх
Много приятният сериал „Смърт в Рая“. Вметване на един герой: „Отношението на Бог към парите личи по това кому ги дава“…
хххх
Синът се обажда, внезапно шумотевица, внучката нещо вдига джабола… Изпуснала ...

В Полша паднали руски ракети и убили хора – гръмко изхриптя в особеното си агрегатно състояние наркоманът в мръснозелената фланелка…
И потри ръце – сега ще видят руснаците. Щото член 5, а поляците са в НАТО, значи трябва натовците да тръгнат по познатия от 1812 и 1941 година път…
Обаче, Байдън неоча ...

По извивката на тази вечер,
студен, коктейлът има вкус
на мента, шоколад и глетчер,
на теб и споменът за блус.
Жени Иванова, ...

Да можех, със последния си дъх
върху обледенените прозорци на живота си
бих ти рисувал бездните, в които
пропадал съм без твоята ръка – крило на птица,
и съм крещял – какво е връх, ...

"Все по-малко оставаме,
а не сме и очаквали инак.
Инак все повече ставаме,
а така и очаквахме."
"Голямата земя" Георги Рупчев ...

Подребдата е: два на два в анфас.
Фанфарите открадна ги клошарят,
а Господ гледа и се кръсти... бас!,
че вече и на Фейс не отговаря.
... Написал, казал и до там... ...

Загърната в прокъсания шал,
трохи подхвърля на врабците гладни.
Домът ѝ бе отдавна опустял,
децата ѝ съдбата ги открадна.
Прилича на премръзнало врабче – ...

Как искам да ти нарисувам две икони
и хлябът да ни прави по-добри.
И теб, и мен, и даже леля Кони
маранята наша ще благослови.
Как искам с теб да хапнем две череши ...

Вали ноември. Стичат се сълзи.
Нощта обгърнала е двама.
Потайно се изпиват със очи,
потънали в омайна амалгама.
Тъжовно капките барабанят ...

... когато Той на пейката ми седна – и си запали смачкания фас,
ми идеше във тази вечер ледна на топло да го заведа у нас –
човече със намачкано сетренце, с три педи скреж по своята брада,
а Варна беше пуснала кепенци – защо самин да зъзне на студа? –
до ужас сам и чужд, и безпаричен! – да скита пре ...

От уредбата вкъщи се носеха песните на Куин и Фреди Меркюри, талант отишъл си рано, както казват от коварна болест.
Зазвуча песента '' Барселона '' ,.. дует Фреди Меркюри и Монсерат Кабайе, един вид химн на 25-ите
Олимпийски игри в Барселона през 1992 година.
Лежах заслушан в мелодията.
Пред очите м ...

Какво стана, че вече гледаш друга?
Какво стана? Как любовта дойде в повече? Къде изчезна, това което имахме?
Това, което ти и аз създадохме,
което изпитахме.
Моментите, които споделихме. ...

Пред портите на вечността
стоя аз и от нея се тревожа,
чезне денят, идва нощта,
каква е за мен волята Божа?
Какво ме чака, къде отивам - ...

"Thе knowledge is power! - Знанието е сила!"
Семейството се настани в замъка-хотел, разположен сред вековна гора. След вечерята, изморени от дългия път, родителите си легнаха. Но братът и сестрата бяха решили да отидат в полунощ в библиотеката. Нямаше как да заспят - те бяха в замък! Такова събитие ...

Уморени очи
музика и текст - Павел Серафимов
Във безсънна нощ, когато времето мълчи
слабо светят в мрака пресъхнали очи.
Делата си претеглят на житейските везни, ...

Среща с бъдещето
музика и текст - Павел Серафимов
Вчера аз срещнах за миг своето бъдеще.
Стреснах се, но сподавих вик и просто се разминахме.
Изглежда то не ме разпозна, подмина ме мълчаливо. ...

Среднощна буря
музика и текст - Павел Серафимов
Над града пада мрак и бавно настъпва нощта.
Полъх слаб на хладен вятър нейде затръшна врата.
Притихнали птици летят и търсят подслон ...

Падаща звезда
Лято. Хижа. Поляна. Покой.
Под звездите,
хванати за ръце - тя и той.
Гледат към ...

Леля Верка ме сплете на две плитки и ги завърза със сини ластички. После ме огледа, помилва ме по бузката и прошепна:
- И се усмихни, Ани. Бъди лъчезарна.
Аз обичах леля Верка, щото винаги се отнасяше добре с мен и никога не ми се караше, както другите лелички. Някои бяха вечно кисели и намръщени, к ...

РОДЕНИЯТ В ПУСТИНИ
- палинодия -
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне,
и сякаш за маневри се разгръщат ...

Сред мъртвото вълнение на дните
живее той - самотният човек.
Прегърнал сянката си, с нея скита -
за самотата му единствен лек.
Ще го отминете съвсем безстрастно. ...

Ноември, леко дъжд ни навестява,
но капките за кратко ромолят.
Прокапала е цялата държава,
родината е в рани и болят.
Но времето е меко и послушно ...

През мъглите навъсено, тази есен ме гледа,
ноемврийският месец на студа се предава.
С натежали главици от дъжд, цъфти хризантема,
за сбогом от вятъра галена тихо помахва.
Още свежа. На сняг и на зима как само ухае, ...

Така се запознах с Нора. В следващите малко повече от месец с нея се редувахме в помощта около госпожа Елена, която си отиде през втората половина на април.
Само един път срещнах Офелия, но тя ме отмина като непозната. Явно не одобряваше постъпката ми. По-късно разбрах, че не е само тя.
На третия де ...

изправените
внушават изправеност
ведно с изправност

Гордеел се със себе си. На коланът му блестяло ново изумрудено сърце.
„Колко лесно го спечелих?! Няколко страстни погледа, два - три комплимента и принцесата ми го подари. Ей така! С едно щракване на пръсти. С магията на красивите думи. Дори не пожела целувка! Може би в момента рони сълзи, с разроше ...

Остана в ръбовете на сърцето ми
и убиваш, без да ме болиш.
Сякаш рониш трохи върху изметено
и напук се връщаш – и стоиш.
Скри се в капка от сълзите ми, ...