Защо ли с болка съм орисан
да бродя в този тъжен свят?
За теб горчи ми всяка мисъл,
и всичко някак опустя.
А бяхме диви, непокорни ...

Не се надявам,
не чакам...
Просто обичам!
Слънцето милва брега.
Вълната не спира да тича. ...

в прозрачността на
сълзѝте оглеждат се —
Боже — душѝте
в сърцатостта на
сълзѝте пречистват се — ...

Обичам лятото с лазурното пространство,
с неповторимия му сенокосен дъх...
Джулая - месецът зовящ за странстване
в горите Странджански със червеникав мъх.
Обичам често да повтарям твойто име - ...

Нежен аромат на цветя
усещам аз в градина,
искам с теб да полетя,
преди да дойде зима.
Красиво нещо са цветята, ...

Докато вървя по заснежения тротоар, хората наоколо ме подминават, свили се в палтата си. Всички бързат да се приберат на топло и да си починат, никой не вдига поглед нагоре. Липсват усмивки, смях, тихо бъбрене... сякаш просто искаме да избягаме от студената, сива улица, а самотата витае из въздуха.
...

ти —
животе — безлакействие
бъдѝ и прѐсвещенодействие

Целувката
Целувката, която ти забрави,
сърцето ми изпепели.
Останали са само стари рани,
все още тлеещи искри. ...

Ще си простиш ли кървящото сърце
и тихата присъда на съдбата,
които сам за себе си прокле,
избирайки да бъда непозната?!
Ще извървиш ли този път докрай ...

Отлагането на Апокалипсиса или Шибил Душата на Миткалото и разбулването на Царичина.
Книга трета - Обричането или Голямата ръченица
-1-
Здравейте,скъпи приятели!
Днес получих разрешение Свише, ...

По склона на златния юли
препуска табун от коне.
Те цвилят от радост, не чу ли?
Свободни са, кой ще ги спре!
Нагазват из тучни поляни, ...

Уморих се. Чувствам се студена
от лъжи и хорско лицемерие.
А душата сякаш осквернена е,
че изгубих в хората доверие.
Стихове за хората написах – ...

Макс
Същата вечер, две седмици преди Коледа, 2022г.
Тръгнах си от „Филдинг и Хес“ с огромно и напълно потискащо съжаление, давайки си ясна сметка, че съм яко прецакан. Искам да кажа, че съм пътник и това е абсолютната истина. Не знам дали това е за добро… В живота ми малко неща са добри. Броят се на ...

Обичам да се смея,
обичам и ти да се смееш,
а най- обичам да се смеем заедно,
защото тогава...
Света спира, ...

и
все се
пати от враждата
между бедни и богати

Мурафет -
берекет
от гурбет.
Синдром носталгия -
за неудачния. ...

Полягат окосените треви,
душата им на мащерка мирише,
а вятърът покорно се преви
без тях е кротък, тъжен и излишен.
Косата съска тихо - не щади ...

Просто любов
От някакво мъжко ребро вероятно,
в някакво библейско минало време,
сътворили жената, о колко скандално
чуждо ребро да е нейното бреме! ...

Кой, кой ли бе той "Архитекта"
Който стройл беше Дом,
и оставил бе Къща
Да бъде Дом,
на такива , ...

ТРЕТА СЦЕНА ( В пещерата на дракона )
ПРИНЦЕСАТА: ( отпила от лимонадата )
Най- после чудо! Лимонада!
Вълшебен вкус усещам в ада!
В нещастието малко радост! ...

Пристрастената моя душа
отново намира си болка.
Отново зове да сгреша -
толкова пъти по толкова...
Свикна да чувства се жива, ...

Мечтите ми са циганчета боси.
Накрая на пустеещото село
стотинки за прехраната си просят
под слънцето – изсулена дантела.
Търкалят се несретите чавѐта. ...

Когато в часовете сини
тъй призрачен градът изглежда,
наплитат кривите комини
кълбенцата си сива прежда.
Но аз дори не забелязвам ...

Не вярвам на усмихнати лица –
и вълци могат зъби да оголват.
Човекът над природното е цар,
предвождан от присъщата подмолност.
Надграждаме си чувствата до ползи ...

В делничен ден нощите бяха съвсем тихи, но към три часа, щом кучетата се разлаеха, на всички ставаше ясно, че Насим отива към баничарницата. Излизаше в три, а към десет часа сутринта се връщаше. Когато се върнеше, въртеше се напред – назад из двора; влизаше, излизаше от вкъщи; носеше разни багажи, м ...

Накуцва денят, като прегърбен кон
по пътека обрасла в треволяци,
пръхти и издува устни във стон,
свирепо полазван от паяци.
Вече загърби дълбоки въздишки, ...

...
Рисува морето
нюанси в син колорит.
Оглежда се в него небето,
не може се мери с красивия риф. ...

Сини небеса безкрайни,
слънце с парещи лъчи.
Лято топло и омайно
заблестяло от зори.
Птици литнали в простора, ...

и белотата
на кората на брезата
е сърцата
...........................................
друга редакция: ...

И когато те видя
пак искам да се запознаем,
да си кажем "Хей, здравей!",
да започнем разговор случаен,
в който случайността липсва, ...

Потъвам в премълчани чернови.
Изписани с опакото на ръката.
Неизказаните истини напускат ме.
Пуснали се, по течението на реката.
Спомените в прах превърна, ...

Днес Слънцето по-ярко свети!
Огряло е то твоята глава
и като пламъчни конфети
избухват палаво в деня!
Днес птиците по - звучно пеят! ...

На моята съпруга.
Река реката си намира
и заедно се вливат във море.
Така животът ни се спира
последно във безкрайното небе. ...