Обичам да се губя в града. Както и да отглеждам болките си по самотните му кътчета, пълни със спомени. Напоследък погледът ми е отражение на вътрешните ми чувства и борби, точно затова предпочитам да се сливам с тълпата, а не да пречупвам себе си за някого. Да, отблясъците ми заслепяват. Понякога до ...

Отцедиха се и последните капки дъжд, стекли се по склона на пътя, оставяйки след себе си цветна дъга. Летният дъждец беше излъскал асфалта като огледало. Огледа се слънцето в огледалната шир уж като за последно. Разреса си косите и лека-полека залезе зад планината. Блесна небето, за да го изпрати с ...

Дните
Дните изтичаха, изтичаха необратимо,
убивайки любовта, живяла в мене.
Дните, след които, непоправимо,
мили мой, ще бъдем разделени! ...

На 27 юли 2022г., една чудесна новина се понесе в ефира. А тя е, че омразната на интелигентната част от българския народ партия - БСП, ще върне мандата си на Радев. Тази партия, която сведе, след 10 ноември 1989г., поведението си до нечувана политическа мимикрия. Партия най-вероломно предала идеалит ...

Макс
Сутринта ме заварва недоспал и щастлив. Усмихвах се на всичко и на всеки, изпречил се на пътя ми… икономът на баща ми, Смит, сестра ми, която ми говори нещо, яйцата по бенедиктински в чинията ми… препечената филийка и накрая самия Майкъл Брайтън, който ме гледа сякаш съм си загубил ума. Твърден ...

Хладно стана, ще вали,
млъкват птици и мухи,
виж цветята и тревата
слана ги вече ослани…
Тъй разказваше ми баба ...

В онзи септемврийски ден валеше като из ведро. Мая влачеше тежкия си куфар и се опитваше да върви възможно най- бързо и вече не обръщаше внимание на мокрите кичури коса по лицето си, нито ѝ правеха впечатление многобройните локви, в които успяваше да цопне. Мислено си обеща, щом се добере до своя гр ...

Най обичам лятото безгрижно.
Някъде,на плаж усамотен.
Във ръката-с питие престижно,
и тъй всеки божи ден.
Слънцето безмилостно трепери, ...

Когато доброволно дам си свободата,
оставила Подлеца да сее в мен лъжа.
Далеч от Светлината, част съм от тълпата
на множества продали своята душа.
Когато доброволно предавам свободата, ...

Обругава учеността
комплексарчето клето.
Присмяло се техникумчето
на университета.

НОЕМВРИЙСКИ СОНЕТ
Отива си надеждата последна –
след глътчицата въздух и издишък,
но нейният живец не е излишен,
ноември щом във мислите заседне. ...

Ще взема на мама лачените обувки
с весели подметки, с връзки цветни,
рокля дантелена с малка джуфка,
шапка и чадър на какпки летни.
Вълшебна пръчица размахвам във ръка ...

Четат те, слушат те, обсъждат те...
Но малко от тях, те разбират...
Някои се вслушват случайно.
Други с увреден слух..., те нулират.
Трети са взрени в проблемите. ...

Когато си тръгнеш
и вече те няма…
Когато съм сам на света…
Земята раздирам…
Безмълвен оставам… ...

Обратен билет
Някой ден, но още ми е рано
с билет за високото пътуване,
ще е отлитане леко и безплатно в
някакво друго съществуване! ...

Четвърта глава
Старшината - така го наричаха всички. Местният полицай, който често даваше дежурства на гарата. Беше около петдесетгодишен среден на ръст мъж с късо подстригана побеляла коса и гладко избръснато лице, което рядко изразяваше някакви емоции сякаш беше изсечено от гранит. Излъчваше строг ...

Отвъдният свят
2006
Отдавна още, във епохи най-отдалечени,
пророци праведни, отшелници и риши,
аскети строги, и монаси, и дервиши ...

На гробищата мрачни, с лед покрити,
мъртви тела, кости гният под земята.
Дебнат сенки, мрачни, страховити,
извива се зловещо, кървава луната.
Прилепи размахват яростно крила, ...

1. Когато мислителите са много, често мислите ги няма...
2. Празномислието е най-прекия път до единомислието...
3. Празните мисли са много подходящо занимание за запълване на свободното време...
4. Научно е доказано, че задникът не може да мисли, и все пак хората не спират да опровергават науката... ...

Григор
И това дело метнаха на гърбината на чичо Пешо. Градът беше спокоен, за последните тридесет години имаше само две изчезнали деца и три убийства, две от които при цигански сватби.
А сега…
София се заинтересува. Какво заинтересува – веднага долетяха пратеници от там, поеха наблюдението над делот ...

Липите са отдавна прецъфтели.
И призраци е веселата глъч.
Единствено напомня за неделите
ваканцията като слънчев лъч.
Училищният двор красиво глъхне ...

Всички дечица са чайки бели.
Нямало душа -
пошла е лъжа.
Не се ли разминаваме не с една
жива кукла, прохождаща едва?

Отново дойдох си на Черно море,
дори и войната не щя да ме спре,
мнозина отказа от мини страхът.
Традиции спазвам и тръгвам на път.
Поемам по "Хемус" с два сака багаж, ...

Футболистите от националния отбор на Франция наричат „петлите“. Ясно защо…
Тези от нашия отбор наричат „лъвовете“. Неизвестно защо.
Само че футбол играят и жени, и младежи, и деца.
„Малките петли“ звучи интересно и обнадеждващо, разбира се.
Само дето оня ден ни информираха, че женският футболен отбо ...

Прекрачвам линията начертана
от някого в измислен час
изпращам страховете нощни
и усмивката ми появява се завчас.
Далеч остана тъмнината и слънцето проби ...

Не че зле съм със парите,
ама хитри са жените.
Харчат мойте авоари
все едно ми са другари.
Да бяха те другар по чашка ...

Често си мисля
Къде си...
Къде ли и тебе животът отнесе...
Как го живя?
Намери ли щастие? ...

Бутилката изпий до дъно
и я хвърли с послание в морето,
което ще достигне хоризонта
и там ще се целуне с небето,
за да пристигне тя на твоя остров ...

Ще те чакам на пресечката до нас.
Често мисля как ръцете ти превземат ме в захлас.
Не, не искам да ми сваляш млечните звезди.
Просто с мене тази вечер остани!
Дори и да го криеш знам, че го желаеш. ...

ДЕВЕТА СЦЕНА ( Пред замъка на злата магьосница )
МАГьОСНИЦАТА: ( Гушкайки се с принца на една беседка )
О, Лейзи Принс... целуваш с плам!
Отдаваш страст една до грам!
ПРИНЦЪТ: ...

Ти силно и необятно море ,
изпълнено във всяка своя капка
с хорски съдби и мечти !
Здравей море!
Ето ме пак при теб , ...

Обича те тази жена,
как само те обича!
Обича с душата, с кръвта
и дори, когато от нея се отричаш!
Ала отрича ли се любов такава?! ...

Остави истината да излезе наяве,
да бъде по-скоро постижима,
да бъде Монблан в пощенска кутия
и тънък звук от песен неизпята,
да бъде най-любим ден от годината, ...

Съдбата, съдбата е енигма,
съдбата е начало и борба,
съдбата може да намигва,
съдбата може да е зла.
Съдбата е урок и път и вино, ...

И колко да е трудно да обичаш,
щом носиш от божествения дар?
Един живот живеем, но различни
сме всички хора в този епос стар.
На всекиго е дадено по нещо, ...

В Промяната, настъпиха промени.
И Кирчо вече не е премиер.
Подхлъзнаха го родните хиени,
начело с учиндолския авер.
И усмивката се дръпна от лицето ...

Казват, имало в селцето
малка къщичка, където
някога живял един
малко странен господин.
Имал хубава градина ...