Отлагането на Апокалипсиса или Шибил Душата на Миткалото и разбулването на Царичина.
Тест или Бездната
-1-
"Да бъдеш или да не бъдеш?"
Въпрос със давност далечна... ...

Тъй както си вървя из старата гора
(разбирай - счупените тротоари)
накриво стъпвам и плочката изхлопва
(не само моята кратуна хлопа),
добре, че имала съм днес късмет, ...

ПРОЛОГ
КОНФЕРАНСИЕ:
Настъпи миг да ви представя
романтична драма аз.
И иде реч, ей тук, за слава, ...

За да има кого да обичаш, трябва първо да е жив, което значи на крака и потопен в живописта. - така се самонавиваше Мария. Ивето заместваше за няколко месеца сърцето ѝ, свиваше се и изпомпваше кръвта само с нейна помощ. Ако майката на потъващата ги наблюдаваше отгоре, щеше да е щастлива, че приятелк ...

Уж всичко скритом премълчах –
държах езика си завързан.
Не ми е повече до смях.
И кал се трупа – много бързо.
Пленен сред сивата печал, ...

Сълзи ми потекоха от смях, наблюдавайки как малкото черно кученце гони сянката си и джавка, ядосано, че не може да я стигне. Кучетата са умни животни и виждат невидими за нас неща. Не знам тази малка рошава топчица дали знае колко странни сенки се скитат в нашата реалност, но аз имам ярък спомен за ...

Конкуренция е фирмен бабаитлък.
Война е национален пехливанлък.
Патриотизъм - етнически корназлък.

Една сълза събрала е всемира.
Кристална капка обич и тъга.
С акорди тихи тишина умира.
Мелодия на мисли в самота.
Една сълза изгаря и докосва ...

Розово ми е отвътре,
розово ми е отвън,
изгревът ме плисна първи,
а денят е морски сън.
Морски сън, ала наяве ...

Моли
– Мистър Брайтън… Макс… Аз… – произнасям не много уверено…
Не се срамувах от това, че детето ми е заченато по начин, който… е, да кажем, че естествения, създаден от природата, е за предпочитане… но! Да отгледаш човек е голяма отговорност… Знам, че звучи сухо, но винаги се сещам за децата, зачен ...

за
да се
спи на рогозка —
една се държава опоска

За миг животът ще стихне
щом върне пръстта на браздите,
морен дъхът ще притихне
пред олтара в кръста на дните...
И в първия лъх светлина ...

На чаша бира наблюдавам те, море,
знам тебе вечно ще те има.
От слънцето усмихнато и страшно в бурни дни
пак ти за много хора си любимо!
Загадъчно си в твойте дълбини ...

Там беше някога пълно с деца
Там беше някога пълно с живот
Там имаше майка една и баща...
Те виеха дом - гнездо
за техните малки, ...

...Обичам...
... Как слънцето се отразява в косите ми и как вятърът ги разрошва...
...Как безброй различни тревички, галят и драскат леко кожата ми, как земята я докосва....
Обичам да плувам гола, по гръб, в просторното Черно море, и да усещам как водата, тъй нежно, ме прегръща, докато дълго гледам ...

Тази вечер не плача от радост, а от мрачна и грозна тъга.
Олюлява се моята младост като тежко пиян през нощта.
Докога ще са липса парите? Докога ще работим до кръв?
Днес са жални стопанки жените и мъжът не прилича на лъв!
Днес цените обичат да скачат и животът е с данък дори. ...

...От бутилката с минерална вода във фризера. Надигнах я, а той се устреми като торпила към устата ми и ме фрасна по зъбите. И ми замрази езика.
На човечеството пак му се размина! Само дето зъбите ми... Хайде, от мен да мине, хаирлия да е!
Обаче...
Жанр на произведението – Кръговратна свръхкаратна с ...

Всъщност доста съм претенциозна.
Не, не искам палати, коли, самолет,
скъпи вещи, бижута помпозни...
Искам малка къщичка с двор,
морски бряг, ...

Ще си тръгна… По залез… Чайките,
когато са ужасни тихи. Заслепяващо…
Безоблачно небето… Само лудите
биха посмяли. Да бъдат говорещи…
Ще си тръгна… Щом ти ме помолиш… ...

Не знам на какво точно се дължеше, но приятелството и близостта между нас се появиха още в първия ден. Имах усещане, че винаги е била до мен. В първия месец дори и не намеквах за интимност, защото усещах сковаността и напрежението ѝ дори когато я докосвах по рамото в опит да я окуража за нещо. Време ...

Отлагането на Апокалипсиса или Шибил - душата на Миткалото и разбулването на Царичина
Началото на Края или Опит за навлизане в Теорията на Вероятностите
-1-
Той не говореше,нито шептеше,
крачеше бавно,красиво,изящтно- ...

Политам уж – а все съм карта бита
озъбва се загърбеният страх.
Край мен тълпа – за шута вярна свита.
Кралица на сърцата май не бях.
От думите – пелин горчива пита. ...

Европа санкции сама си налага,
да се къпем на места не ни се полага,
в жегата да ползваме климатици ни ограничава...
Въобще да живеем дали ни се разрешава!?
http://silnabulgaria.eu/2022/07/%d0%b1%d1%80%d1%8e%d0%ba%d1%81%d0%b5%d0%bb-%d1%89%d0%b5-%d0%bd%d0%b8-%d0%ba%d0%b0%d0%b7%d0%b2%d0%b0-%d0%ba%d0%b ...

Понякога е нужно да избягаш,
с липсата си нощем да го давиш.
Понякога е нужно да те няма,
да изчезнеш,да не се обадиш....
Понякога е нужно и е редно ...

АПЕНДИКС
Дори секунда още,
ако продължа да пазя
подтиснатите мисли и чувства
дълбоко в мен, ...

ИЗ ЛАБИРИНТИТЕ НА ПАМЕТТА
Светът е бил библиотека,
достъпен звездният атлас.
Отпил ли е един от вас
от мъдростта на вековете? ...

"Bipolarity" by Ivan Drackaliev (Иван Дракалиев)🎸
А demo recording from an unrealized project with other musicians that I completed myself.
Composer & Performer also ME! 🎥 🤟 👈

Как искам някой да натисне спусъка
И нещо да започне. Или да бъде края.
Омръзна ми от скучни часове.
В совалката на дните безметежни
Жадувам гръм от ясното небе. ...

Красива жена като нея е рядкост,
още от пръв поглед спира дъха.
Попадаш във нейната необятност,
интерес породен за вкуса на греха.
С нея опитал би малко от всичко, ...

Една малка, но много лична част от „Цяло” – книгата, с която аз и скъпата ми майка отново се събираме заедно (макар и не физически) след 10 години. Ако и вие искате да влезете в нашия свят и да разберете нашите виждания за живота, пишете за своята бройка тук или на следния e-mail: max_mix@abv.bg.
„С ...

Вечер сладка. Жената на работа беше и да закъснее щеше – момент идеален да се скатавам и само да се чудя на коя кълка да легна докат си гледам състезанието по мотори, де съм записвал... Да, ама не! Туй, драгий читателю, не съм аз (поне не страшно често), аз съм един същински джентълмен, та викам док ...

Неизмит прозорец - UV филтър.

Валеше. Застана под козирката на кафенето. Извади от джоба кърпа и избърса лицето си. Изтри олющения калъф на цигулката. Отвори капака и погали своето съкровище. Знаеше, че и днес ще бъде поредният ден, в който ще се прибере с празен джоб, а искаше да купи на Теа онези сребърни обици, като рози. Не ...