Несъмнено отново съм скарана с Господ
и директно му връчвам пищов. Без дуел!
Ще поканя небесната свита на гости,
да освирка размирната, преди разстрел!
Тази вечер разчиствам и сетната сметка. ...
Тази нощ Бог подви морен крак над асмата на двора,
изпод нея неволно дочу звън от тежки бокали.
Мълчаливи наздравици вдигаха сипкави хора –
аз надпивах мъжете, в пиянство живот преболяла,
те надплакваха мене в запоя на сива умора. ...
Всяко Сбогом е тихо Здравей
за възможност, зад ъгъла чакаща...
Не угасвай, надежда. Не смей.
Тъкмо свикнах въобще да не плача...
Тъкмо свикнах да имам на ум ...
Понякога сънувам, че ме има.
Светът завихря шайбата на дните,
по-зрима от прииждащото зримо,
напускам центробежното му сито.
Настъпвам (точно) края на земята, ...
Ще те мълча. Разяждай безразборно.
Мълчанието често насърчава.
Мълча те гръмогласно и нахално.
Мълча като затишие за буря.
Разкъсвай всяка моя жива тъкан, ...
В утробата пулсираше живот.
Най-после дръзна смислено да диша.
Мечтата съкровена бе на ход,
след загуба от опита предишен.
Но в болничната стая притъмня. ...
От люлка още камъни събирам
и църква вдигам, за души различни.
Такава съм – в калъп не се побирам
и даже остарявам неприлично.
Рисуват на челото ми мишени, ...
Дебнеш ме влюбено в късния ден,
уж че случайно, нехайно ме срещаш.
Твърде умислен и леко смутен
да си побъбрим отново за нещо.
Бързам, момче! А и пак заваля. ...
Няма дума да чуеш за нея добра,
облекло от елита не носи,
на ревера ѝ алена буква от срам
обществото приши без въпроси.
Сред онези жени е, които без свян ...
/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/
Отдавна ли ме чакаш под дъжда,
загубил пътя в ириса на здрача,
в най-глухата пресечка на града,
където ангелите нощем плачат? ...
Долавям тежък, скърцащ звук –
забива завистта в деня ми нокти.
За мен ли си дошъл в зори дотук?
Попътен дъжд ли те доведе мокър?
Или под болни мисли се потиш ...
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква.
Жална майка катери деветия мрак –
бели камъни, кръстени в стройни пътеки
никнат вместо тинтява и пролетен мак.
Там я виждат в зори как постила трапеза, ...
Превита от товара на годините,
смалена във ръцете на тъгата,
надиплена от пътя на сълзите,
с които посоляваш самотата
преди да й преглътнеш залъка... ...
На разсъмване плачат върбите
край заспалата тъмна река,
сякаш спомнят си Дядо с торбите
как ми маха за сбогом с ръка.
Конят вече потропва с копито, ...
Дойде и ми разлая всички кучета.
На двора се надвикват. Като бесни.
Под погледа на смръщеното чучело,
което бди над празните навеси.
Навън вали. Май стана цял следобед. ...
Тъй жилава е моята душа,
а уж – покорна, поетична, кротка.
Прощава ми, когато съгреша,
до девет пъти. Не – душа, а – котка.
Насилвах я да скита по света, ...
Моли се само да не ти се случа,
че второто ми име е проблем
Не лъжа, знаеш, но ще се науча.
През куп за грош нощта ще продадем.
Моли се само да стоя далече, ...
Оставѝ ме! Такава съм. Жилава.
Вместо с обич – закърмена с липса.
Инатя се. В това ми е силата.
Всеки хляб, който вкуся е клисав.
Имам ръбове остри. За дялане. ...
Ще ме запомниш, знаеш го. Нали.
Ще бъде много тежък спомен.
Болезнен, лош, с разплетени коси,
разтърсващ и греховно зноен.
Ще идва с глас на нощен клавесин, ...
Отиват си хора, любови, утехи.
Отиват си толкова много лета.
И времето става отчайващо крехко –
студени стрелки като остри крила
разсичат секунди, минути и сякаш ...
Отблясък на екран, три реда думи.
Измислено начало на сюжет.
Танцува по оголените струни
китарен риф. Въздишка на тромпет.
Дали да не отровя Жулиета ...
Узряха тишините ми. Презряха.
Изсъхнаха стеблата им до корен,
че все във грешния сезон цъфтяха
и затова останаха безплодни.
Подреждах ги. Наричах ги по име. ...
Боже, знам, че си някъде там...
Чуй, молитва в душата си нося,
влизам тихо във светлия храм,
имам толкова много въпроси...
Знам, че Ти не наказваш с греха, ...
Нозете забравиха пътя към храма,
не палех свещичка дори и на празник
и мислех, че вяра в живота ми няма
и всички молитви към Бог са напразни.
На себе си само се молех и вярвах. ...
Остана на баира само църквата,
надвиснала над мрачната безбожност.
А долу в тишината стенат мъртвите,
погребани под прах и невъзможности.
И няма звук. Ни стон. Светът – застинал. ...