Когато идва ти да чупиш, да трошиш,
да хвърляш гневно, всичко да рушиш...
Започни от себе си, счупи се,
а после част по част отново събери се.
Започни с ръцете си, със тях да ваеш, ...
(посветено в памет на голямата народна певица Мария Германова)
Добрите си отиват първи. Знам!
Живота е като едно пътуване –
сега сме тук, а утре там...
последна гара и сбогуване. ...
И с тази тишина не съм за никъде.
В очите ми свърталище тежи
от стихове, готови срещу критики
да бранят отживелите мечти.
Но вече нямам нужда от споделяне. ...
С тревогата записахме реми
и стиснахме ръце след честна битка.
Пороят стихна, кротна се, ръми.
Празнувам само с вярната агитка
кресливи врани в парка и мълча. ...
Събудих се на босо. Пусто бързане.
Защо ми е чадър... от мен вали.
До шепот е душата ми претърсена,
претръпна търпеливо да боли.
Внимавай, че в небето синьо менче ...
Боли, ревнувам, сякаш ставам друга.
Живея не съвсем по правилата.
Не виждам смисъл в топлата услуга
преследва ли с очите си играта.
Веселие - наистина е чудно, ...
Срещнах аз едно момче.
Влюбих се в наивния му поглед.
Той бе добър и мил с мен.
Съвсем невинен поглед, чист детски вид,
изражение на истински състрадалец. ...
Отива си Август, нарамил житата
и в слънчогледи облечен се стяга за път.
С крилете на щъркел, помахва ръката,
а морските пръски в очите блестят.
Със щурчова песен в нощта се сбогува ...
Тъй върви светът ,откакто светува.
Никой не жалее за никого.
Всеки съдник е на този свят ,
но за чуждата болка заключил си е сърцето
и в омраза го е обвил. ...
Работата после тръгва много лесно.
Чичо Ваньо даже си припява песен.
Баба му подава шпакла или четка.
Но нали жена е и си е кокетка
често в огледалото пукнато поглежда, ...
Контурите на тялото й сгушено,
размива здрач, на дървената пейка.
Небето е враждебно и опушено
и вятърът проплаква - на жалейка.
Студени, мокри пръсти по косите й ...
Нека да Е още мъничко лято.
С перли от слънце и с ярки звезди,
с малки щурчета - мъниста в полята,
с черги от крехки, зелени треви.
Нека е само от Август парченце. ...
Живот- безспирно колело, което постоянно се върти,
качи ли ни високо горе, пред нас отварят се безброй врати.
Възползваме се, губим се в охолство, понякога в нелеп разкош.
В такъв момент човекът жалък, забива с лекота в приятел нож.
Лицемери, разни деградати, кланят ти се до земя, ...
Небето днеска пак е посивяло,
наперените облаци препускат.
Ветровете с прашното си наметало
от хватката си нищо не изпускат.
Светкавиците празнично танцуват, ...