Poesía de autores contemporáneos
Нахалница 🇧🇬
Шумно раздирам
тишината на деня ти.
Скитница съм!
В нощите ти идвам, в съня ти! ...
*** 🇧🇬
Надраскани във миг необуздан.
Неравен почерк. Бедни рими.
Без капка жалост или свян.
И пиша. Не каквото чувствам. ...
Няма как да те загубя! 🇧🇬
Сега ми липсваш денонощно – често.
Дотолкова, че сякаш си избягала,
докато съм сънувал, че те срещам...
И в мене заболява туй очакване. ...
Мрак и светлина (mislitel/Мечтазаизгрев) 🇧🇬
който присъства във битието.
Чудя се какво ли в него ни чака?
Тъжно ми плаче тогава сърцето.
Някак си чувствам духовните липси, ...
Есен 🇧🇬
Тя дойде, почука по стъклото, седна
Огледа влажните нослета на децата
Съблече лятото, и ме погледна.
Не можех да сваля очи от нея ...
Кой ли 🇧🇬
наситил се след дъжд – порой,
препълнил вирове дълбоки,
разлял се в езерен покой?
Кой по-игрив е от листото, ...
Анхиало 🇧🇬
с Обител свята – на Божествен мъченик;
градена бе в далечни времена,
съборена от варварска ръка.
На мястото на старата Обител ...
Кървяща рана 🇧🇬
в плата попива.
Кръв сърце,
болката не спира.
Защо на мен се падна ...
Инквизиция 🇧🇬
стъпките ми нежно приютява.
Но душата ми в нахалните брътвежи
на миналото пак се омотава..
Лица и думи пак се гонят - ...
Фалшива рапсодия 🇧🇬
В очите му, чувам аз, нещо шепти...
Да може тишината му да замълчи!
Изострям слух, опъвам тетива,
душата ми се впива в неговата... ...
Младост 🇧🇬
немерна сила, суета,
прелива от любов сърцето
в стройната, здрава снага.
В галоп препуска устремена ...
Когато ... 🇧🇬
Страшен е пътят като празен вагон.
Пишеш писма без адрес, с дъжда си говориш,
И вярваш, че дъгата е някъде там.
Усещаш всичко в пъти по-силно - как се багрят лалета, птиците как се зъвръщат от юг, ...
Свободна да се губи 🇧🇬
цялата земя ще се пречисти.
Есенна е лунната соната.
Сякаш есента я е измислила.
Звездните палитри - чародейки, ...
Вълшебство 🇧🇬
Просто трябва да го опознаем -
в коренче,в крило,в добра ръка -
дадена за прошка и създател.
Всеки миг е време за Любов! ...
Цветята огнени в очите 🇧🇬
Или слънцето изгря
и облаците разпиля зад хоризонта?
Целувката ти като утринна роса
на любовта ми огнено-гореща ...
Как дръвче сади в гората Рори с помощ от бащата 🇧🇬
Никой с мене да не спори!
Ето четка за Росина.
С нея ставате двамина,
дето искат да се скрият, ...
Не тъгувай! 🇧🇬
не тъгувай, а погледни зората.
Усмивка моя ще усетиш там
и денят ти ще огрява.
Когато вятъра коси разроши ...
Сега!... 🇧🇬
Прехласнат, с този празен поглед в бляскави реклами.
Фалшиви идоли те тласкат в гибелни пътеки.
Не си щастлив, нали?... Защото някой те измами!
С боклук задавяш непрестанно своята планета. ...
Моето сърце 🇧🇬
Понякога замира в страшен студ!
Очите ми говорят вместо него…
И няма фалш. Доброто не боли…
Раздаваш го! Но иска ли го някой? ...
Йо-хо-хоп! 🇧🇬
Музата ми насред път.
Ха да дóйде, но запецна,
а стихът в ума ми – кът.
Аз напъвам – не излиза. ...
Балада за Яворов 🇧🇬
Яворов седи и гледа към морето.
Макар от камък, толкова е жив;
и писаното слово на поета
звучи, дори от камък мълчалив. ...
Влакове и макове... 🇧🇬
върху бетонните траверси –
в житата полузрели вият се
забързани сега за нейде си...
А гърбовете им метални ...
Нощ в Южните морета 🇧🇬
и южна нощ разпръсне искри от Вечността,
звездите разпиляни събират се в небето
и слизат да се къпят във топлата вода...
Там весело играят... Надбягват се с вълните... ...
Далече... (Terra Incognita) 🇧🇬
Далече!...Далече!... Далече!...
И толкоз далеко, че там
не стига и Вятърът вече –
от ярост и страст обладан... ...