Накрая и на теб ти пролича -
наистина си всъщност като другите.
Последната, обичаща жена -
царицата на мечешки услуги.
Излезе през носа ми тази обич. ...
/по идея от снимката на Елена Петрова/
Тази вечер залезът е въображаема магия.
Танц фееричен танцуват светлинни лъчи
с облаци бели и черни в мимолетна стихия.
Възбудено, сърцето ми в гърдите тупти! ...
„Пощальонът винаги звъни два пъти...”*
Отчаяно се взираш във вратата
и чякаш Някой там да позвъни,
а в ъглите се стелят: Самотата
и тъжен прах от миналите дни... ...
Денят дойде... Пак трябва да заминеш.
И пак не съм готова за раздяла.
Лъжа е – времето, че ще отмине
тъй бързо, като мисъл отлетяла.
А липсата ти тягостно присъства, ...
С тъмни краски натежа небето
толкова, че цял ден плака днеска.
Със мъката своя бе тъй заето,
че не забеляза светлинната магична фреска.
Не видя и на гълъбите влажната перушина, ...
На себе си прости, че го обичаш!
Пусни спомените, разпилей мечтите...
Кажи сбогом без да се заричаш...
Вдигни глава и избърши очите!
Излей мъката си във единствен вик! ...
Населено е с разбирачи и пророци,
и праведници, с днешна дата фарисеи.
Въздигнати като байряци на пилони -
комедия дел арте. Иде ми да плача.
Повличат подир себе си тълпа ...
Материална не съм...И не трупам пари.
Не робувам на сметки бакалски.
Нито съвест продавам, нито свеждам очи
пред ламтежа на вечната алчност...
Не лаская богатите. Нека си имат. ...
Измина може би почти година
бездомна, безнадеждна и унила
ръцете все студени са, изстинах,
раздялата почти ме е затрила.
Градът наоколо е сляп и ням ...
Приятелства-предателства
Не съм готова и не мога да си тръгна.
Загнива коренът и в ниския си пласт.
Това, което предстои, не искам да е спомен,
ни повторение на единичния ми глас. ...
Искам да говоря за сливите и крушите...
Те винаги са били вяра на бездушните!
Защо? Ще ме попитате... ще кажа
Откакто свят светува продажниците
наши станаха апаши... всичко окупираха, ...
Ти ще дойдеш ли в моята къща,
изгорена от черния огън?
Зимен студ я премачка, мраз я прегръща,
дъждове се измиваха с горестна пепел.
Ще погледнеш ли в езерата –прозорци, ...
Цигулката плаче във късния час,
и струни гърлото стягат.
Часовник прегърнал е мъката в нас
стрелките през тъмното бягат.
Усещаме болката сякаш сме в плен. ...
Всяка сутрин по здрач се събуждай
със първата мисъл за мен.
От съня си, безследно изчезнал,
извайвай моя лик съкровен.
Нека моят образ витае безспирно, ...
Срамувам се от всичкото очакване.
Такава ненаситност е вродена...
Каквото дойде - дебнене за щастие
и делници спокойни, безпроблемни.
А дадено ми е да чувствам болка, ...
Колко дълго я натягах тази пружина,
сякаш съм безсмъртна или поне вечна.
Младост за старост и смърт няма грижа.
Буря е тя духовна, сърдечна, човечна.
Понякога усещах, че нещо поскърцва, ...