Дори не помня какво е било,
когато някъде и никъде те нямаше.
На място бе ли мъжкото ребро?
Потърси ли ме в дъното на кладенче?
Добрата половина бе сама, ...
АЗ НЯМА ДА ЗАБРАВЯ
Седнах на първата пейка, примряла, задъхана
Пред очите ми се стелеше пелена от мъгла,
Трепереха ръцете, сърцето жално въздъхна
На лицето се спусна мъртвешка белота. ...
Небето бе смирено, преддъждовно,
стопило бе лятната мараня.
По мен се плъзна мисъл благородна,
да потопя се в горска красота.
Запътих се към близката дъбрава ...
Те, думите съвсем, като децата,
играят си и милват, и раняват.
И странници са, скитат по земята,
и будните ни нощи озаряват.
Дали са врани, или пойни птици, ...
Търкалям мислите си недописани.
И всяка бори се да е начало.
От древността си още са орисани
да се сражават със страстта на тяло...
Летят числата. Полетът ги стига. ...
Кристален звън и блясък на сребро.
Под трепетния звук на клавесина
танцува пак, танцува Пиеро,
опиянен от самота и вино.
Кръжат край него в шумния салон ...
Така ми липсва морската безбрежност -
идеята за необятна шир, браздена от вълни.
Родил съм се моряк от Земната метежност,
с душа люляна в пипала от мълнии...
Родил съм се да търся бурите сред свят прокажен. ...
За скромните или дума-две,
или нищо да не се рече!
Вчера една приятелка ми рече:
„На Моника Белучи, май приличам вече?!“
Шок! “Не думай!“ ― казвам аз. ...
Спомен от Големия взрив...**
Във нощ, като видение разкошно,
звездите мигат в черното небе,
а мислите загадъчно-тревожно
налитат ми незнайно от къде... ...
Ще си ожуля коленете за последно,
ще бягам до припадък следобяд,
че тича бързо тръгващото детство
и утре се събуждаш не тъй млад.
На колелото старо ще отпраша, ...
... а може би защото ветровете
вършеещи над земното ни кралство
са най-свободните от всичките поети,
презиращи гравитационното богатство,
за нас са най-невидимите силуети... ...
Не е възможно, просто да се спра.
Привличането как да отклоня?
Най- малко бих могъл да го сравня
със неизбежна утринна зора.
Във светлината топла и добра ...
Аз всеки път, когато си отивам
замислено от тези коридори,
пак виждам как към изхода извива
пътеката на моята умора...
Умората от онзи шум безкраен, ...
Дали умират детските мечти
детето щом на възрастен превърне
жестокият, безмилостен Живот,
и в сивота денят си щом обгърне
на работата тежкият хомот, ...
Някъде там на брега на морето
кораб ме чака с развети платна
да се сбогувам със всичко, което
тук ме задържа на всяка цена.
Скитникът в мен изведнъж се пробуди! ...
А свободата е къшей хляб.
Поляна цветна. Игра любима.
Дървета с пролетен аромат.
И хорозонтът ... но с друго име.
И камък хвърлен ...И гневен вик ... ...
На моята баба Надежда....
Толкова бързо тръгна си, бабо,
тази пролет не дочака да цъфнат липите.
Сега ми се иска още малко време с тебе
и със сълзи ми се пълнят очите. ...
Като пукната, тиквата смее се жълто,
белите семки показва - ченета със зъби.
Зрели пъпки, напърчила гордо, опъва
и твърди с тънки усни, че сънят й се сбъдва.
В календара си цветен Хелуин тя празнува, ...
На лятото душата ми е в плен,
горещата му същност ме изгаря.
Изменчив е сезонът вън и вътре в мен,
през слънце жежко буря се разгаря.
Отеква гръм от вътре в дълбини, ...
Едно птиче ми каза, че ме търсиш –
във ветровете, в ручеи студени...
И в зората, затуй я срещаш първи,
а нощем разговарял си със мене...
В посоки четири и във цветята, ...
Една мисъл тревожи ме отскоро,
настигна ме, промъкна се едва - едва.
Бях я позабравила, но върна се отново,
преобърна целия живот мой до сега.
Изгубена съм в мислите си, моля се за светлина. ...
Те са актьори на камерна сцена.
Те са герои от странна пиеса,
все недовършена, все продължена...
Той е разбойник, а тя е принцеса.
Лесно заемат измислени пози, ...