Обичам те, а след това те пропъждам.
Минавам покрай теб като непозната.
Погледът ти не винаги издържам,
пронизва ме като погледа на съдбата.
Обичам те като лятото горещо, ...
По кой критерий бедните са бедни,
щом даже на богатите не стига?
По кой закон, мечтите са последни
за сбъдване на пътника в талига?
Кой Господ утре ще ви пусне в рая? ...
Съдбата ни изправя пред уроци,
е явно май сме слаби ученици.
Пресичаме бушуващи потоци
с подскоци – все големи сме умници.
Че сухи да сме, стъпваме по камъни, ...
…защото, вместо да се крия от дъжда
под капките му нежни аз танцувам боса.
Очи затварям, а той вали, вали и ромоли
и отговори дава на моите въпроси.
…защото… Може би защото съм родена юли, ...
На черните очи ти да не вярваш,
те пазят тайни, крият свойта власт.
Товариш днес, утре разтоварваш
събраните бели от тази страст.
Кафявите очи са кадифе, ...
Няма къде да отида... Тревожно е.
Няма от къде да се върна... Сложно е.
Чувствата са объркани и овързани.
Всички крачки и думи са прибързани.
Белег от стъпки, ехо от вик, пепел ...
Едно време в Пасифика...
Великата Безкрайност ме подема
и учи ме над нея да летя...
Избирам: да живея във летене
и мъжка безразсъдност за съдба!... ...
За Времето...и Летоброенето...
(опит за обяснение на Необянимото)
Летоброенето, което сме измислили
е неуспешен опит Времето да впримчим,
а тайнствата му някак си за да изчистим: ...
Загребвам пръст от мъртвата земя,
в която са погребани безбройни спомени.
Сподавен глас, хриптящ в нощта,
раздира тихата агония.
Блещука там сама звезда, ...
4. Среща ме съдбата
Живя край мен с усмивка закачлива,
с добра душа бе – с другите вежлива.
Любов очаквах, гледах те в очите...
Но ти мълча – безрадостни са дните!... ...
За любовта готови сме на всичко –
да скъсаме окови и печал,
да предадем най верните другари
и себе си да хвърлим във печал.
Дали си заслужава да гинат светове, ...
Понесени като че ли от въртележка,
животът ни събира и разделя..
залъгва ни или мечти красиви дава,
и ний ги следваме докрай като повеля.
Стараем се да бъдем все достойни ...
Отломка, мятаща се из водата.
Листо, подухвано из небесата.
С душата ми, разкъсана в съдбата -
вървим по своя път към светлината...
Препъвам се във твърде много грешки. ...
Когато залезът се къпе в пурпур
и поръбва облаците със златисто,
когато слънцето лице си скрие
зад планината с тъмни листи.
Ветрец вечерен, кога повее ...
Като пукната пъпка на майска зора
и удавена в гърло на стомна,
този ден е такъв, че от всяка тъга
стават всички мъгли незаконни.
Само дъх в кръстопът свободата си взе ...
За последен път отваря се вратата.
Догаря огънят, запалената свещ.
За последен път протягам си ръката,
своята да подадеш...
Последен шанс или последно сбогом? ...
Ей така стоим си двама пред морето, с границите
на душата и чакаме някой нещо
да продума, но уви страха ни надделява.
Стоим и чакаме да се прекършим и да каже някой
какво му е на душата. ...