Златна есен - медена песен си пее...
За богатството на таз земя българска,
за работните добросърдечни стопани,
за реколтата и пълни хамбари -
с круши, ябълки, пшеница и грозде... ...
Научи ме да понасям със силата на разума
това, което не мога да излекувам.
Научи ме да понасям със силата на разума
това, което не мога да понеса.
Научи ме да живея, да минавам през света, ...
Хладен полъх и дъх на море
една топла ръка и трептящо сърце
изгрев посрещнат с развети коси
милувка на топлите нежни лъчи
стъпки от двама през пустия плаж ...
Откак се помня, пазя този навик –
съвет полезен, наследен от мама:
когато покрай Пешови минавам,
да хвърлям по едно око през джама –
ей тъй, да видя Пешо кви ги върши ...
Малка уличка - слънчева, есенна,
във мечти листопадни залисана,
пак се скитам и пак ми е песенно,
стихче сричам - на облак написано.
А реката бърбори и песен е. ...
... по въгленчетата на Пленителят на умове.
Или: Флейтата на Сърцето.
Никога не съм била. И ме няма.
Тичинка съм. Прах. И върхът на чама.
И гръмката тишина. Дето сърцето ти бие. ...
В небето се разлистват тъмни облаци.
Душа, разбунена от тежки съмнения,
изригва внезапно в черни изблици,
преминава тихо в светли затъмнения.
Земята ли оглежда греховете си там. ...
Че всяка смърт е залъгалка. Тъй болеше ме.
/и знам какво по-лошо има от умиране/.
В такива тишини света ми малък е,
защото всички много бързо си отивате.
И ставам мрачен после. ...
Привлечена от някаква стихия
натъкнах се на сладък непознат.
Не смогнах от очите му да скрия
душата си. Бе просто опиат!
Усмивката му – топла и красива ...
Kажи ми, приятелю, това живот ли е
да бачкаш като роб,
да се мъчиш като идиот,
да не спираш да даваш, за тоя дето духа,
и Жалки приятели в гъза да ти го набутват? ...
Аз съм цвете нежно и невинно,
и облак съм във розовия здрач.
Момиче съм – и плахо, и наивно,
по улиците като всички – минувач.
Понякога съм ледена кралица, ...
Октомври е странен, октомври е кратък,
сезон на тъга и изгряващо слънце.
Октомври е мой и е твой отпечатък,
щом още не пуска очите ни матови,
пречистил с дъжда си прозорци безсънни. ...
Все някой ден ще замълчи – ранена – птицата у мене,
която имаше очи и брод за моите Вселени.
Пленена – сякаш в пещера, която няма вход и изход –
аз – нито бяла, ни добра, и дума няма да извикам.
Ще слушам всички гласове, които вечер ми шушукат – ...
В хамака на разбудените мисли
люлеят се разсънените есени слова.
Протягат длани към безоблачните листи
и листопадено окапват със залязващата синева.
А времето надбягва на часовника стрелките ...
Шум в стаята. Било е ехото на твоя дъх...
С размах на пеперудени криле раздвижва въздуха...
Усещам аромата на устните ти – невидима пътека,
която ме отвежда в нашия паралелен свят...
И ти ме чакаш там с онзи първи трепет... ...
Затворих вратата и дръпнах резето,
оставих навън всички чужди очи,
избрах телефона да дава заето
и музика тиха до мен да звучи.
Поех глътка въздух, забравих за всичко! ...