Аз никога не ти постлах легло,
но бях до теб в самотните ти нощи.
Споделяхме и лошо, и добро
в света студен и толкова порочен!
Не те обичах никога така, ...
В стаята влязох, ти се бе покрила
с копринен розов цвят – красив воал.
А вътре в мене струната засвири –
въздигнат ли съм или оскотял?
Погледна ме – очите ти кристали, ...
Завръщам се в избягалите думи.
Ехо от спомен смущава тишината...
И дълбае в изтичащи сенки...
твоите очи... ръцете ти...
После се слива с вик на душата ми... ...
Тя стъпи на прага – ефирна и лека,
и в кръчмата стана по-тихо от храм.
Как зяпаха всички! И питаше всеки:
"Коя е?" – отвръщаше хорът: "Не знам."
Премина напряко и бавно размести ...
Вече аз на нищо не приличам,
отиде си от мен и ме забрави,
но за миг не спрях да те обичам
и знаеш ли какво направи?
Остави ме сама и след което... ...
Не флиртувай със мен, слънчев лъч,
вплел в косите ми пръстче усмихнато.
Прекроиш ли живота веднъж,
той до края остава в аритмия.
Не догонвай мечтите ми, сън, ...
Боли ме - защото не сме близки, колкото ми се иска.
Боли ме - не защото не си с мен,
а защото си с някого, който ти носи само болка.
Боли ме - защото казах, че те харесвам,
а тази дума бледнее пред чувствата ми. ...
Дядо беше казанджия. Ходеше всеки ден там.
Вонеше на джибри и винаги се смееше.
Пушеше лула. Даряваше радост на хората.
Дядо си беше същински шаман.
Правеше чудеса. Сакати прохождаха, слепи проглеждаха. ...
Отмина бурята! А беше тъй зловеща,
сви щеше вятъра и изтъргваше дървета,
а оголените корени докоснаха небето
със надежда, че ще премине бурята
и слънцето отново пак ще ги докосне. ...
Ще прилича ли на Вяра,
ако човек престане ближен и любим да предава,
и с евтина да го заменя изневяра,
а в болка и радост ръка да му подава?
Ще прилича ли Надежда, ...
На този свят не мога вече да живея.
Поетът или тялото - едното ще умре.
За красота и топлина копнея,
но хората около мен са зверове...
Аз нямам сили вече да се боря. ...
Ах, питаш ме момиче:
защо, самотник вятърът остана?
Но, можеш ли да построиш дом за бурята?
Как да седнеш с тайфуна на вечеря?
Дали вихър ще спре, да те изслуша? ...
"Когато в стаята ми има самота, хващам я под ръка и тръгвам нанякъде" Vania Lippké
Тръгни със мене, Самота!
Не искаш... или пък не можеш...
Изпий сълзата ми! Виж тя
блести по голата ти кожа. ...