Poesía de autores contemporáneos
Все още има капчици от лятото 🇧🇬
дето само щурците говорят в полето
дето всяко лято живее във нас,
като мечта за едно дремещо щастие.
И не е тъжно точно това ...
Портрет 🇧🇬
Връщаш в мен – Детето, в Златни времена...
Вглеждам се в портрета на една Земя
и тупти сърцето с нежност и тъга!
Колко труд и хубост си вградила ти ...
Мечето Плюшко 🇧🇬
и кожуха си разтресе,
щото още от зарана
на Плюшко мед да донесе.
А пък стария Мецан ...
Нима това е Краят... 🇧🇬
Мирише гадно, на раздяла.
(Поне в един от нас
тя твърде дълго е горяла.)
Готова си, нали?! ...
Свободна воля 🇧🇬
и за всичко обвиняват Теб.
Казват, че си безразличен,
че сърцето Ти е лед.
Или Ти не съществуваш, ...
НаМенеСи 🇧🇬
Отлетяло, без да иска в огромния Космос.
И няма значение дали съм обичал, дали съм разбирал,
Дали съм живял и умирал...
Защото горе всичко е временно! ...
Чети ме 🇧🇬
разлей се в морето ми.
Аз имам обич в сърцето си.
Бъди звук от пианото бяло,
напии се ...
Наоколо 🇧🇬
се спуска над нас - и носи утеха.
Във края на пътя всички злини
свличат си злостната дреха.
В ехтежа на вчерашни спомени, пак ...
Двамата 🇧🇬
Като корени вплетени в общо начало.
И подпирате обща съдба и походка.
Като пъзел сте – части от общото цяло.
Прогърмяват годините – бързи експреси. ...
Градината на сърцето 🇧🇬
За радост и любов несъкрушима.
И всеки нещо в него е посял.
И плод
според разсада си ще взима. ...
Гул (2) 🇧🇬
приключва ми земният път...
и в твоята топла прегръдка...
ще срещна студената смърт...
но ти не тъжѝ за смъртта ми... ...
Съдбата на думите (по Реквием за мъртвите думи) 🇧🇬
> и гният като есенни листа,
> дали си казал нещо или си написал,
> щом в тях изтлява после мисълта...
> ...
Не ми е писано да ме обичаш 🇧🇬
Колко време вървим един без друг.
А може би в мене щеше да откриеш нещо,
Което да осмисли света ти.
Този свят – далечен и недостижим. ...
Обичам те 🇧🇬
Обичам те дори повече от мен!
Обичам те щом погледнеш ме нежно!
Обичам те щом докоснем се "небрежно"!
Обичам те и нека всички знаят! ...
Вик и зов 🇧🇬
задушава ме лицемерието, неискреността,
която като плевел живее в гърдите на хората.
Унижават ме смесеният поглед на омраза и лъжа.
Искам хората да подредя така, че всеки ...
Това от мене се откъсна 🇧🇬
и слънце нетърпимо,
като рисунка на дете,
рисувана сред зима.
Каква велика синева, ...
Есен 🇧🇬
мокри алеи след дъжд,
сякаш са късно знамение,
че есен дойде изведнъж.
Ябълки златни се ронят, ...
Сън сънува баба Дана 🇧🇬
Сън сънува баба Дана:-
депутатка е избрана,
бодро в Парламента влиза
с ръчно везаната риза - ...
Скъпи наследници 🇧🇬
Ако някога, случайно, се превърна в лелка
С пеньоар на "баклавички" и в главата - зелка,
Свлечени чорапи и пантофи с пух,
От сабахлем, рано, с аромат на лук, ...
Слънчев есенен месец IX 🇧🇬
Какъв покой след паднал сняг!
Земята сякаш става друга –
бледнее яркият й цвят,
изсулва кожа на влечуго. ...