Предметно-веществен, върти се света,
наглед хармоничен, завършен и траен,
създаден преди милиони лета...
Но колко е малък в простора безкраен!
В човешкото тяло заключен, духа ...
Без теб в главата ми е тъмен космос,
лишен от безразборния куршумен хаос.
По бръмбарски бръмчащ и омагьосан,
без дама спътникът танцува валс
около ос, която свива свойта брънка ...
Стой далеч. Непотребно е всяко очакване,
щом звъненето още ме стряска.
Щом затварям прозореца, значи, че пак
боледува в очите ми ласка.
Стой далеч, че когато реши да си тръгнеш, ...
Ти знаеш ли, какво е болка?!....
Не тази, когато си порязан,
а с която се измерва колко
надълбоко, мъката е слязла...
и вкопчена е в многото въпроси, ...
Готова съм от днес да бъда първа,
да стопля с обич ледени очи.
С тях да те разтапям и тепърва
обичта ми в тях да проличи!
Да се попия в кожата ти жадна. ...
Опитвам се полекичка да дишам,
но въздухът в гърдите ми е буря.
Ето, че отново стих за тебе пиша,
за това как искам тихо да те чуя...
Самотата ми виновна е, аз зная. ...
Светът в лилаво свири соло.
Нюансите се стичат от звездите.
Бразди по образите, нямо слово
тъй крехки пеперудени криле са дните.
Лилавото отрича правилата. ...
Питаш ме, дъще, а отговор нямам,
как обичта се спасява?
Ето, поглеждам над твоето рамо,
мисли за наниз пресявам...
Всяка от тях - култивирана перла, ...
«От работа се върна — хол в безреда,
хладилник пуст, непрани ризи — пет.
Уроците на Гого — кой да гледа?
По-харен е с комшийка моабет.»
«Ти, жаба в щърков клюн, мълчи си скромно! ...
Във четири и половина сутринта
тя се събужда сгушена до мене,
а после става тихо, докосва ме с ръка,
прозореца отваря и ме гледа.
Във четири и половина сутринта ...
Стремително засилване и скок
във водната енергия на масите -
пропадаща дъга, пръски на възбог
и ахване на светлина прекрасна.
Немеят думите пред този вик ...
Недей да чувстваш болка, че не съм до теб,
аз пак съм твоя.
Недей да страдаш, когато прегръдката е празна,
аз в сърцето ти съм спряла и не можеш да ме
изгубиш. ...
Обувам кубинки и рокля маниашка,
небрежно косата събирам,
завръзвам я с ластик на конска опашка,
и вежди лукаво повдигам.
Очите ми смайват с цвят топъл янтар, ...
Коя маска ще сложиш днес?
От кого ще се криеш в ъгъла свит?
Ще скимтиш ли като пес –
жалък и от целия свят прикрит?
Докога ще те е страх от сянката? ...
Зацепвам се за ледените глетчери.
Самотно диво ехо е Прозрението.
Пропорционален е светът на раздвоението.
И въздух бял издишва път в безкрайност.
...Огромна кривогледа Равнината ...