Poesía de autores contemporáneos
Да степенуваш нежност 🇧🇬
И вече знам,
възможно е да степенуваш нежност –
в сърцето си,
в душата си ...
So fast, so maybe 🇧🇬
затягаш се около мен
и не си ми излишен,
точно моят конец си.
Готови сме за революция, ...
Буквите 🇲🇰
давам нещо от себе си на хората!
Буква по буква, дума след дума,
те са част от мен, от моята душа!
Дума по дума, ражда се стихотворение, ...
С гласа на сатаната 🇧🇬
от вечността без име се страхувам,
раздирам с нокти няколко лъжи
и бавно със душите им пирувам.
Когато бесовете ми крещят ...
Гениалитет 🇧🇬
дестилат на вкисната утопия,
подкача троснато окастрен романтизъм,
забил гноясал трън в жалък реализъм.
Гъмжи от клюки, интригантски подковани, ...
Мрачната алея 🇧🇬
във малко градче се случило то:
Преди много години, накрай един квартал,
млад човек край пътя седял.
Отпивал от малко шишенце с вода, ...
Когато заболи... 🇧🇬
Когато много в мене заболи
и хиляди надежди се разбият,
във себе си поглеждам със очи,
оставям се мъгли да ме обвият. ...
Бяла диря 🇧🇬
сред пространството спряло в безветрие,
за да чуя твоя реещ се звук в тишината,
с аромат на цветя, разпилени в душата ми,
а в сърцето звънче, с дъх на пролетно щастие. ...
Прости... 🇧🇬
Р.Чакърова
ПРОСТИ ... Налага се да можеш...
Прости, че позволих си да обичам
и будната си съвест разтревожих ...
Ще съхраним 🇧🇬
и нещо все ти напомня,
че животът е светъл и красив.
Целият свят се усмихва при това.
Не се връщат годините красиви. ...
Спомен за мама 🇧🇬
ни тука не спира
и корени в земята си пуска.
А само
човекът умира ...
Тъжна приказка 🇧🇬
И този дом заглъхна и посърна.
За втори път Зловещата се върна
да грабне и последната искрица -
животът на нещастната вдовица. ...
Не минаваш лесно! 🇧🇬
щеше да те преживея...
Вълна да беше,
щеше да ме пометеш...
Слънчев загар... ...
Всичко е вятър 🇧🇬
Думи по-тежки от камък.
Време за размисъл. Пътища нови.
А след завоя – поляна.
Само на макове с волните танци ...
Последната надежда 🇧🇬
щях да се промъкна в малкия ни дворец,
за да открадна и последната надежда останала там.
А той – построен с вяра и мечти.
Да се върна към залеза на плажа без страха за потъване, ...
Инстинкт 🇧🇬
срещу посоката
на хорските одумки
против намеренията
на родовата памет ...
Заблуда... 🇧🇬
Колко надежди, колко сладки лъжи?
Но събудих се. И нямаше нищо.
Празен бе светът. Тъмна бе луната.
Любовта беше ми всичко. ...
Притихвам в твоите ръце 🇧🇬
Обичам да горчиш като облог,
след който губя сетни сили,
и стичам се на капчици порок.
Горя, любов, с очи взривявам, ...
Нежност 🇧🇬
и потъваш в сладък сън!
И на сън ми се усмихваш!
Тихо, тихо е навън...
Милвам те, носле допряла ...