Poesía - poemas de amor, verso blanco, haikus, poesías infantiles

Постели ми, майко! 🇧🇬

Постели ми, майко!
Дойде си Момчил хайдутин у дома рано при зори,
пред поглед му черно чернее, в гърди му рана гори.
На прага майка му седи, очи ù все са по друма,
ръка ù Момчил целуна и с много обич продума: ...

geni24

Poesía » Otra

2016-04-12T20:08:55+03:00 658 8

Целта 🇧🇬

Целта
Гърбицата бродя на Тунела си-Път.
Ноктите стъпват „на сляпо”.
Опипом търся сълза в изумруд -
„на зелено” изяла Едничкото лято. ...

ParvaNova

Poesía » Otra

2016-04-12T20:08:03+03:00 616 4

Неизбежно 🇧🇬

Дъждовни небеса и голи клони
Прегръдки със усещане за хлад.
Самотни птици, изоставени перони.
Безкрайното очакване на влак.
Сърца останали без звездни звуци. ...

LISA

Poesía

2016-04-12T20:07:32+03:00 694 1

Да политнеш в безкрая... 🇧🇬

Да имаше на два пъти сърце,
една жена така да си обичаш.
Че сякаш да поискаш да умреш
и после да засветиш сред звездите.
Ти вдишвайки от силата на Бог, ...

myworld

Poesía » De amor

2016-04-12T20:05:14+03:00 511 3

Валутен секс маратон 🇧🇬

Валутен секс маратон
/Чист е, няма трипер, спин и
с една червена точка смятам да мине/
Не бе, не, че улучих джакпота
но понякога, така става в живота, ...

gancho36

Poesía » De humor

2016-04-12T20:04:46+03:00 784 2

Пак за есента 🇧🇬

ПАК ЗА ЕСЕНТА
Навън е влажно и студено...
Нас Есента ни посети
Денят се влачи уморено,
прикрива тъжните следи... ...

HristoSlavov

Poesía

2016-04-12T20:01:55+03:00 444 1

Дойдох, отивам си 🇧🇬

Дойдох със гръм, ще си отида с буря
и всеки тих момент ще заглуша,
ще се стъмни просторът помежду ни,
ще ослепеят падащи звезди!
Ще търсиш дълго моето мълчание, ...

exs_77

Poesía

2016-04-12T20:00:58+03:00 776 2

Мисли за мен и прехода 🇧🇬

Пролет вън, есен в душа
и неволно храма в нея руша
и на живота ми цялата красота,
уви, ще падне в пропастта.
Днес ни има, утре - не ...

hcs

Poesía » Filosófica

2016-04-12T20:00:09+03:00 474

*** 🇧🇬

Късно е - напуснах свойта стряха -
съжалявам, но моята земя ме призова;
простете, роговете засвистяха -
моят знак, че трябва да вървя.
От този миг нищо няма смисъл: ...

SoulBansha

Poesía » Otra

2016-04-12T19:58:26+03:00 408

Какво? 🇧🇬

Ей, Живот! Що си ти?
Не мога да ти се начудя.
Дали си мъдрост или лудост,
дали си радост чак до старост
или мъка по далечна младост? ...

valqka

Poesía

2016-04-12T16:15:47+03:00 552 6

Български слуга 🇧🇬

Български слуга
Къде си, българино? Някъде по света.
В чужбина, навел главата си сега.
В душата с огромната Тъга,
поднасяш блюда на богати господа, ...

valcanyon

Poesía » Filosófica

2016-04-12T07:58:20+03:00 974 1 6

Небе и Земя 🇧🇬

Небето е олтар
Земята грешница
и пак тъй нежно
я обгръща
нощем праща и ...

Gavrail45

Poesía » De amor

2016-04-12T07:44:19+03:00 636 8

Край 🇧🇬

Войната свършва тук и днес. Сега!
Войната свърши! Ти си победител.
Аз вече нямам сили за това...
От днес нататък ще съм само зрител.
Щом смяташ, че така сме по-добре, ...

askme

Poesía » De amor

2016-04-12T07:43:44+03:00 1.4K 4 12

Обречени 🇧🇬

небеса
стълба
стъпало след стъпало.
крачим слепи.
нота след нота ...

zelenvik

Poesía » Otra

2016-04-12T07:43:18+03:00 888 7

Защото проникна отвъд 🇧🇬

Видя във мен безгрижното дете -
да вярва, че ще полети с мечти-хвърчило
и че животът - щуро захарно петле,
не трябва да остава изядено наполовина.
Видя ме да строя и мой си лунапарк - ...

toxin

Poesía

2016-04-12T07:42:37+03:00 881 12

Слънчев полет 🇧🇬

Навярно ще осъмна луда,
но няма да разбираш чудесата ми,
а градските небета ще се будят,
щастливи ще тършуват за крилата си
и някой ще се вмъкне през прозореца, ...

limeruna

Poesía » Otra

2016-04-12T07:16:21+03:00 651 10

Преддверие към нищото 🇧🇬

* * *
Напудрените
лични откровения
и разните банални обобщения,
лакираните и предвзети рими ...

mariankrystev

Poesía » Filosófica

2016-04-11T23:57:22+03:00 778 8

Удавница - душа 🇧🇬

Удавница - душа
Удавница съм аз на твоите сънища и кошмари!
А ти не искаш да се събудиш! Просто не можеш, уви!
Не си представяш коя съм! - Ангела и демона в теб!
В ръцете си държа сърцето и същността ти! И теб! ...

Kalia1117

Poesía » Filosófica, Otra

2016-04-11T23:14:44+03:00 636 2

Носталгия 🇧🇬

„Под сянката на цъфналите вишни никой не е странник” Кобаяши Иса
Дочух от нейде нежният акорд
прорязъл тишината зажадняла.
Усетих го. Бе спомен тих, но горд
останал във сърцето, след раздяла. ...

tanq_mezeva

Poesía

2016-04-11T23:11:50+03:00 746 9

Нечовешко 🇧🇬

Често се смята за орлица
и диря ,,оставя" в простора!
Охлюва и малката птица
изяжда на скалите горе!
Друг път е вещица и с наслада, ...

Plamen-Ognqnov

Poesía

2016-04-11T22:52:48+03:00 613 10

Акро-молитва 🇧🇬

Молитва за съвест изригва от нечия гръд.
Едни усвояват, а други бездушно мълчат...
Тътнежът навред разпростира се в миг и кънти,
А, значи - молитвата блъска по всички врати.
Фенери и фарове, слънце и вие - звезди, ...

rhymefan

Poesía » Filosófica

2016-04-11T17:38:26+03:00 482

Листа 🇧🇬

Листата през пролетта се раждат.
През лятото се наслаждават на пек.
Есента подли номера им погажда.
А зимата ги обгръща за век.
Листата са надеждата пролетна. ...

BeBeLove

Poesía » Del paisaje

2016-04-11T17:38:06+03:00 896 2

Пее! 🇧🇬

Най-щастливо е
огнезденото дърво -
пее пролетно!

rhymefan

Poesía » Filosófica, Formas orientales

2016-04-11T17:37:40+03:00 864 2

xxx17 🇧🇬

На Емо
Моя Съдба,
моя вярна сестра,
на какво искаш да ме научиш?
Толкова самота ...

laramaylin

Poesía

2016-04-11T17:35:56+03:00 701

Порой 🇧🇬

Ще се срути небето всеки момент,
ще се срути, окото му няма да мигне.
Помътня като дяволска глътка абсент
и протяга ръце – до земята да стигне,
да зарови лицето си в рохката пръст, ...

danda

Poesía » Otra

2016-04-11T15:31:04+03:00 2.6K 14 19

Не може 🇧🇬

Не може в тоз живот човек да е еднакъв,
по чуждите следи знам не се върви!
Живееш! Изглеждаш като мъртъв,
нещо друго душата неспирно ми мълви.
Не може да си туй което искат хората, ...

diad011

Poesía » Otra

2016-04-11T07:06:25+03:00 499 3

Лъскави нощи, бледи слънца 🇧🇬

Сладка думичка. Душевна мъка.
Среща в мрака, сетне миг покой.
Утро сънено насочва в мене лъкове,
но нямам цел, а само тих прозорец.
Скърцат мислите, политат малки лястовици, ...

limeruna

Poesía » De amor, Otra

2016-04-10T22:58:16+03:00 717 10

Денят на чакалите 🇧🇬

Аз чувам воя им протяжен и неистов -
препълни се с чакали този свят,
озъбени муцуни на Мефисто,
дошли да сеят хищния си глад.
Днес с образи на преродени Юди, ...

vega666

Poesía

2016-04-10T22:57:57+03:00 1.4K 4 22

Лицето на нощта 🇧🇬

Лицето на нощта
Лицето непрогледно на нощта
помръкна от плача на тишината,
а спомени, отвлекли пак съня,
полека разсъбличат ми душата. ...

geni24

Poesía » De amor

2016-04-10T22:52:54+03:00 730 1 6

*** 🇧🇬

Пристъпвам по ръба на
вечерта.
Ти си до мен. А твоята ръка
спасява ме от сляпо
отчаяние. ...

eva_32

Poesía » De amor

2016-04-10T22:52:09+03:00 1.1K 1 2

На осмия ден 🇧🇬

Пепеляшка е с трън във пантофката.
Спи върху грахче Царкинята.
А земята се моли за дъжд.
И... му е тегаво в рая на Господ.
Но се спусна по оста на Земята ...

goredoly

Poesía

2016-04-10T22:51:36+03:00 612 3

Зад предела на времето 🇧🇬

Душата остава зад предела на времето –
броеница от съдби и участия.
И някъде там, на ръба на проблемите,
пресъздаваме своето щастие.
Сърцето ни – мъдро следва промените, ...

Helius

Poesía » Filosófica

2016-04-10T22:50:44+03:00 1K 3

Това, което искаш ти... 🇧🇬

Това, което искаш ти...
Гледаш ме в очите, сигурно и надменно,
разказваш и знаеш всяко нещо за света,
говориш с тоновете и мимиките на твоето его...,
живееш като крал, но не пазиш твоите кралства! ...

Kalia1117

Poesía » Otra

2016-04-10T22:48:08+03:00 668 10

Sincerely... 🇬🇧

Sincerely honest,
we told each other words of
damnness,
darkness,
an everything that was lying ...

Reddas

Poesía

2016-04-10T22:45:55+03:00 1.6K

На мама 🇧🇬

Времето е относително понятие,
отнема ни последната минута...
Като част от древното проклятие,
да живееш като куче, по принуда...
Да броиш секундите до края, ...

desito_t

Poesía » Otra

2016-04-10T22:44:51+03:00 1K 1

Сън 🇧🇬

Викаш ли? Помниш ми името?
Идваш ли? Или си тръгваш?
Смърт не си. Нито си биле.
Рана съм. Недей ме превръзва.
Живот ли е? Меря го с тебе. ...

sisi6571

Poesía » De amor

2016-04-10T22:43:09+03:00 1.2K 2 10

Ревнива 🇧🇬

Ревнива съм! Признавам.
Не съм виновна. (мисля си)
Свикнах безусловно да се доверявам,
а от безусловното... така боли.
Ревнива съм! Така е. ...

EmiliaY

Poesía

2016-04-10T19:57:04+03:00 402

Понякога се рониш... 🇧🇬

Понякога се рониш от небе,
което е покълнало във мене.
И сънища не спираш да крадеш,
даже и от слънцето ми денем.
Тогава си изгаряш във сърце, ...

myworld

Poesía » De amor

2016-04-10T19:11:12+03:00 596

Малкият принц 🇧🇬

Едно момче с коси от злато
реши да пътешества...
Из толкова много чудеса,
из хиляди звезди
и толкова съдби.. ...

EvaFilth

Poesía

2016-04-10T19:10:10+03:00 809 9

След и преди 🇧🇬

Докато този свят се мръщи
на младата си пролет,
прибралият се,
за мъничко в къщи,
отново готви се за полет. ...

линасветлана

Poesía

2016-04-10T18:14:58+03:00 489 2