Poesía de autores contemporáneos
Сонет 31 🇧🇬
и днес си тръгваш нажален,
че никой веч' сърцето ти не люби
от нежни ласки запленен.
Торбичка стихове е твоята награда ...
За суетата с любов 🇧🇬
търсиш пак коварно съзаклятие,
сестра ти Завист е в безмерна сласт,
нагло смееш се от пиедестала,
старателно поставена от нас! ...
Път 2 🇧🇬
аз вървя по пътя свой,
където чака ме нощта,
когато греят ме звезди безброй.
И аз ще чезна в техния простор, ...
Очи 🇧🇬
изгaрят сърцa,
любов и дрaмa
се скривaт в тъгa.
Те крият в себе си ...
Цветове 🇧🇬
Kaкъв ли цвят имат чувствата?! -
отговора е в тишината,
в това да пазя духа ти
и всичко твое, ...
Той е Левски 🇧🇬
Дякона - герой.
За нашата родина
бил готов за бой.
Сбирал хора той ...
Отвъд мига 🇧🇬
Онова, което те разплаква
като мъничко дете.
Виж, часовникът
как в такт отмерва ...
Грях ли е 🇧🇬
защо е негласно прието,
срещнеш ли нейде чужда жена,
да я гледаш само в лицето!
Да, ама не, каза Бочаров, ...
Да научиш... (на тати) 🇧🇬
Учиш ме да летя,
но откривайки собствените криле...
Учиш ме да мечтая,
но изпитвайки, създадени от мен мечти... ...
Време разделно 🇧🇬
а пиесата… чака. Копнее нечия ласка.
Стичат се струйките грим. Ролите плачат.
Публиката подсмърча. Знае кой е палача.
Съди. Строго. На смърт. За назидание. ...
Недей 🇧🇬
само веднъж пътува,
ала не се върна след това;
онзи ден чух, че приютил си го,
но защо? ...
Канибал 🇧🇬
закусвал и себеподобни ял
след туй внезапно помъдрял
и заупокой за жертвите запял.
Измислил колелото и кладата пламтяща ...
Изход 🇧🇬
Насъбрало ми се е достатъчно,
иде ми да изтрещя!
А търпението ми остатъчно
се гърчи и бере душа! ...
Девети май 🇧🇬
все ще е Девети май!
Поклон, Съвети!
Кумир 🇧🇬
и знам, че тя сега ме притежава,
че стана част от моята душа,
научи ме от обич да прощавам!
Превърна се в най-светлото небе– ...