Poesía de autores contemporáneos
"Продължение" на първата ми книга 🇧🇬
дано със мен се съгласиш,
че стеклите се компоненти,
ще трябва сам да нагласиш,
така, че цялата верига, ...
Пътуване 🇧🇬
и красотата на настъпващата вечер,
подай ръка, почувствай обичта,
която имам шанс сега да ти покажа.
Ела, ще си измислим минало, ...
Писмо до баба ми от 19- ти век 🇧🇬
Пиша ти от 21- ви век,
за да те питам
има ли за самотата лек?!
За да те питам ...
Пареща следа 🇧🇬
Надбягвам се и изгрева красив.
Чувам гласа вълшебен и устремът
тласка ме напред.
Порива ми див ти носи всичко. ...
Когато си щастлив... 🇧🇬
когато си щастлив, че
БОГ е милостив?!...
Тръгвам 🇧🇬
Та нали така ми пожела?
Вместо да лежа на твойто рамо,
в живота да се справям сам-сама..
А сега защо едва ме пускаш, ...
Най-тихото обичане 🇧🇬
окъпана в морето им,
като Венера.
Изплувам на брега ти.
И ме чакаш. ...
Слънчево 🇧🇬
слънчево зайче да ти
скокне в очите
Свикнах 🇧🇬
да е хищник на тъгата-
като че ли се допря
до граничната повърхност.
без да се зачуди ...
В трудности става се мъж 🇧🇬
и отново ще стиснем ръце.
Знам, че времето бързо ще мине,
ала не и в мойто сърце.
Как жадувам мига да те видя, ...
Мечтаейки за минути... 🇧🇬
на всички
разказвайки,
че не
съществуваш, ...
Everything I need 🇬🇧
don't promise me the stars.
I don't need of nothing more than
to be with you, while the world collapses.
**Soulbanshee**
Заблудата, че ще ни мине... 🇧🇬
Да, добре, хайде ще се разделим,
нали времето може да лекува всичко,
голяма работа, че ще ни заболи,
все някога ще спрем да се обичаме... ...
Врани 🇧🇬
Не пиша аз за вас, проклети врани,
напразно взирате се в мойта плът,
не ме вълнуват ваш'те мелодрами.
и крясъците ви не ще ме спрат. ...
Помня 🇧🇬
Име имаш ли дори?
Познавам те, сякаш от вечност,
а не съм те срещал май преди...
Но в погледа ти има нещо, има спомени за нас... ...
Продължение на първата ми книга 🇧🇬
и ти с мене ще се съгласиш.
В живота всички компоненти
ще трябва да си нагласиш,
а и житейската верига, ...
Къде е радостта 🇧🇬
Самотата закрещя.
Разлюля ме лилавият воал на нощта.
Луната се оглежда в полумрака.
Умря без ласки, без вяра душата. ...
Осезаем 🇧🇬
са виновни, че слушам нощта.
Лениво стеле се кадифено небе
под перфектния звук – тишина.
Полюлява се страстно в съблазън ...
Епистемология на дървения философ 🇧🇬
"Последна дума, да кажеш имаш",
чух как палачът шепне ми в ухото.
Сред множеството, голи посред зима,
видях бедняци в дрипи да ме зяпат. ...
xxx47 🇧🇬
Кротка утрин щом вдигне клепачи,
щом притихне сърцето на мрака,
в своя ден аз преди да прекрача,
знам, че ти търпеливо ме чакаш ...
Няма ти е душата 🇧🇬
оглеждаш се за място?
Ах, наивно, глупаво дете!
Кога ще те науча
да не бягаш – ...
Отиваш си 🇧🇬
когато остави в теб празнина,
без да можеш очите да зърнеш,
тогава вече пуст е света.
А този свят, беше толкова шарен, ...
Добро утро 🇧🇬
и се спускам по новият ден.
Във надежди добре се обличам,
а с мечти съм аз пак окрилен.
Добро утро! Дървета ми махат ...