Преди повече от пет години –
съградиха тихо горния ми свят,
доверих ти мен, казах ти: Води ме!
Беше млад и с младостта си бе богат.
Млада бях и аз, логично ...
Рисуваш всеки мой ден
Открих те и на теб се посветих.
Години прекарах, за да те намеря.
Сега си тук и ще те прегърна,
преди да решиш, че можеш да си тръгнеш. ...
Отново е есен – дъжд и мъгли,
и жълто-оранжева гама…
Навярно и Господ в момента тъжи
за лятото, в слънце обляно…
А, някакъв стар, депресивен синдром ...
Пак рейса ни в селото се дотътри
и тежко спря с звънтеж на ламарина.
Аз седмици броях и толкоз пъти
мечтаех си със него да замина.
Че къща в следвоенната ни криза ...
Отчаяно неловко те поисках,
възторжено нахално каза "Не!",
мечтите ми във шепите си стисна
и в мен завяха силни ветрове.
Нарамих болката си полудяла, ...
Когато се спуска вечерният здрач
и щурците бавно замлъкнат,
аз притварям очи и потъвам в съня,
в мойто царство на нощния вик.
И политам на облак от звезден воал ...
Във нощите прогонили съня ми!
В тъмата на заблудената душа...
Лежах вперил поглед в тъмнината,
и търсех собствена вина!?
Не бе една,дори и две не бяха... ...
Пристигна като пакостник в живота ми -
не съм го канила да влиза. Да остава.
Не му и трябва - легна на леглото ми
(със него всяка нощ заспивах на жарава).
Когато сутрин ставах, ме разрошваше ...
Да забравим днешните ни грижи,
да не събличаме отминалите дни
и нека любовта отново ни сближи,
и бъде мост за нашите мечти.
Че ме обичаш, вярвам го безкрайно ...
Когато ти е тъжно, когато си сама,
когато черна буца в гърдите се е спряла.
Вземи си огледало. С усмивка. Без вина.
Повтаряй безконечно:"Душата ми е бяла!"
Когато облак тъмен запушил е небето. ...
Непростимото да простим
Да не съм пролетта в твоя живот.
Тя отдавна е вече отминала.
Да престанеш,все сам да живееш като скот,
толкоз много пътеки, изминал. ...
Устните ти докосват красивите неща,
защо ли не съм една думичка.
Очите ти се сливат с най-топлото оранжево
от отблясъка на спасителната жилетка...
Какъв символизъм в едно плитко езеро ...
Тази любов е последна! След нея
няма да вкуся представа за мъж!
След тази любов като сън ще дотлея
в облечена с кожа безжизнена пръст;
на сянката сянка, на ехото ехо; ...
Ти си моята комета, дирите на която следвам.
Единственият сезон вътре в мен.
Моята изгубена пролет!
Аз с праха на съдбата бях отвян при теб.
Като жадния, който не от вода, а от любов има нужда да пие до насита. ...
Любовта осъмва глухоняма
на дълга из вехтите постели.
И да те е лъгала за двама,
по-красив светът за теб не бе ли?
Всичко с нея, по привичка стара, ...
Удавих се безкрайно много пъти
в води, които не бяха мои,
без милост наводняваха съня ми,
и ме помитаха безжалостни герои.
И мислих, че съм родена за стихия, ...