Poesía de autores contemporáneos
През пясъците на пустинята 🇧🇬
не усещам жажда - нито изгарящите
лъчи на слънцето... защото вярвам
в теб и любовта ни, защото всяка обич
е низ от мечти и във сърцето живее - нали! ...
Една жена 🇧🇬
макар че доста май те заболя?
Изтупа от ръцете прахоляка
и вдигна гордо своята глава.
Не му призна, че болката отляво ...
Чувства вечни няма 🇧🇬
към тебе чувствата ми охладняха,
но важно е, че в мене те живяха,
но важно е, че любих те със страст.
Сега разбирам що е любовта – ...
Екзистенциално 🇧🇬
стари надежди внезапно умират,
и цветята увяхват, и птиците млъкват
когато сърцето спре да пулсира.
Дните минават, изчезват в очакване, ...
Среща 🇧🇬
оставаш
в тишината след
поредната размяна на приветствия
търкалят се навред ...
Достатъчно 🇧🇬
Във мен. Навсякъде!
Във всяка моя клетка, фибра,
и всяко мое атомче.
Лъчите ти слънчеви ...
Свечеряване 🇧🇬
Полита слънцето след Икиндия,
търкулнато във син кристал.
Очаквам скоро Денят да се скрие...
Да гледам Залеза съм спрял. ...
Роди се стих 🇧🇬
Стихове излезли от сърцето,
диктувайки му моята душа,
обажда се в мен детето,
с чувства искрени, чисти, мили, ...
Среща със стария клаc 🇧🇬
На средната ни възраст на кризата в средата
пак лятото нас тъй ще събере —
сребро тук-там в косите, релеф, вдълбан в челата —
те грижите издават най-добре. ...
Болка 🇧🇬
във панталона от груба аба,
гореше ме нещо, нещо отвътре
и плачех на двора под нашта върба!
Кучето, по свойски говорейки с мене, ...
Последният концерт... 🇧🇬
Било във края на войната
и под обсада бил Берлин-
горяла сгърчена земята,
настъпвал враг неумолим... ...
На дъното 🇧🇬
Пак някакъв номер изигра ми съдбата
и всичко дойде ми до гуша...
Със фин маниер ме вкара в играта,
а аз покорно я слушах. ...
Най-сетне 🇧🇬
изградят най-сетне и
стихопроводи
Любов моя...Да ти вярвам ли? 🇧🇬
Ето те при мен.
Върна се, но да ти вярвам ли?
Да вярвам ли на думите ти?
Да вярвам ли на очите ти? ...
Неизбежност 🇧🇬
Бесовè се смеят гръмко,
ококорват сетивата –
развилнели се отвънка,
сякаш палят тишината... ...