Poesía de autores contemporáneos
Автотерапевтично 🇧🇬
и помисли черни обгръщат го с' злост...
Смехът в миг пресъхва. Душата нехае.
Слънцето плаче. Студът е на пост.
Денят потъмнява. Мрачно и сиво. ...
Доволна самота 🇧🇬
докато смълчано на дивана лежах.
С дръзки пръсти премахна халата
от щастлива материя, но я не спрях.
Докосна ме нежно и се настани ...
Омайна песен 🇧🇬
Които пеят омайно в нощта...
И напомнят ни стари легенди
за живота, мира, любовта...
И заслушана в таз песен омайна ...
Сбогом мое Лято!... 🇧🇬
Сбогом мое Лято,
лято слънчогледно,
с цвят на старо злато-
чакай: за последно ...
Нещо Лично 🇧🇬
животът ми показа лик суров.
В началото бях лист отронен
и наистина не бях готов.
В бездна най-дълбока ...
Когато той се появи 🇧🇬
заострени от кражбата на чувства.
И след допира на някакви си празни хора
жилавото ми месо раздират.
След пътя, който си проправят, ...
Понякога 🇧🇬
Вали... Роят се тъжно мислите в главата
и капките разбиват се в стъклата
като несбъднати мечти...
Боли... Не смея да извикам в тишината... ...
Моята дъщеричка 🇧🇬
но е по-мъничка.
Всяка сутрин я обличам
с блузка и поличка,
после бързичко я сресвам ...
Търси се 🇧🇬
Ограбена и опетнена, няма си нищичко.
Единственото нещо което има, е гордостта и славата!
Всеки би я разпознал, тя е с побеляла коса,
с зелена блуза и с червена пола. ...
В едно планинско селце 🇧🇬
Село пусто – живот неживян.
И дворовете с мъка обрасли са.
Пътят взимал е кървава дан.
Не цъфтят и не раждат дърветата. ...
Въже за мъже 🇧🇬
не съм по друг от другите мъже.
Живота в мене се осмисля
със теглене на битово въже.
Това въже ми е живота ...
На тревата 🇧🇬
Нима живея по-различно?
Тук на нашата поляна
сама си идвам периодично.
И днес отново е дъждовно, ...
Бяла котка 🇧🇬
за моята котка говоря.
Не зная къде се е свряла,
но обходих вече простора.
Обикалям и с дни си я търся, ...