Борих се, чаках те, страдах и падах,
пак се изправях и другата буза подлагах.
Надявах се, молих се и сляпо си вярвах,
копнеех за теб, за твойта любов се надбягвах.
Стигнах и минах всички човешки лимити, ...
Сипах си айрян.
Научи ме на преглъщане,
защото аз такова… май не мога.
В носоглътката бодат ми всички спомени за връщане,
а трябва да преглътна доста „Сбогом!”. ...
Твоята полустрогост, моята полунежност...
Отгоре се спуска сякаш Небето.
Не ти обещавам пожизнена вярност.
Просто ще бъда, щом зная, че светиш.
Сега сме и тук сме. Само в тази минута. ...
Конниците на Атлантида - (част 1-ва: "Буря се задава")
🇧🇬
Живяхме във времена вечни,
в години славни и сезони тъй далечни,
там, по драконовите земи,
където всеки е свободен и щастие цари.
От седемте морета оградени, ...
Къде е смисълът в това да бъдеш сам?
"В парите?"- изкарани да чуждата земя!
Къде е смисълът във твойто раждане? -
"проплаквайки без свой баща."
Къде е смисълът на сладкия ни дом, ...
Подай ми смело ръка. Хвани я и тръгвай със мене,
не се плаши от калта, от студеното и смачкващо време,
знаеш, че друг като мен няма и няма да срещнеш,
който със дъх притаен всеки удар усмихнат посреща,
който е газил във тинята с песен и до днес куплетите помни, ...
Забивала ли си пръсти в стената?
Усещала ли си тръпките, някой те преследва.
А ти търсиш път към светлината...
И от тъмния ъгъл се страхуваш.
Усещаш го, до тебе е. ...
Изминаха 10 години от момента, в който Дени напусна този свят. Да си спомним за нея с любов:
Камбаната бие с вълните на мойто сърце,
душата ми вие, погребала скъпо дете.
И капе свещица, догаря пред светъл олтар,
сълзата ми, майчина, става най-тежкият дар. ...
Беше шестнайсти, септември... и делник.
Тогава проплака малко дете.
Нашето. Първо момче... и наследник
на двама човеци със общо сърце.
Расна, порасна, във мъж се превърна. ...
Костите ми потръпвам от твоя допир,
нежно се разтапям в твоите ръце.
Всичко е така нагласено,
за да бъда в твоите обятия.
Единствената ми нощ със теб. ...
Наследих този поглед от баба.
В него много мъже са се давили.
Като буре с барут ми е нрава.
Да не ме доближават предатели!
Със завета на мама израснах - ...
Не ме докосвай с онзи пламък тих,
който меланхолен порив носи.
Миговете радост посветих
на тежките болезнени въпроси.
Отговор не давай след години. ...
Разтварям себе си в нощта
от капки кръв съм сътворена...
Разкъсвам спомена за розата,
някога от твоите ръце родена...
Устните са сухи от молитви... ...
Ще ти бъда това, което отдавна си чакал -
синя болка, която не ти тежи,
нежна обич, разкъсала мрака.
А пък ти ме остави. Ако решиш.
Ще те пазя от всички проклятия. ...
(по снимка от Мелнишките вечери, 2002)))
На снимката: едно старозагорче,
засилило се думи да троши,
да хруска римите и - за да ги засрамвал! -
шлюпките по хората да мята. ...
"Майсторът не знаеше, че копнежът му е вечен и безличен..."
Ф. Попова - Мутафова
Безличен и безименен копнеж -
прекрасната магия на поета...
Да може в стих и мисъл да сбереш ...
Още, че са сираци, не повярваха устните.
Още помни ръката как се беше изпекла.
Нейде там, на границата, беше изкуство
и чанено в мене отеква, отеква...
Непознала любов, ти жива си мъка. ...