От когато се раждаме в белия свят,
почва дявол рогат във врата ни да диша
и животът ни бял, през сълзи и през смях,
преминава в борба, за която венчани сме свише.
Аз на влака съм пътник, летящ в коловоз ...
Ако можеше тъгата да говори,
би разказала за свойте грехове –
на сърцето ми за всичките неволи,
за обвивката от мъртви ледове.
Уви, тъгата ми роди се глухоняма, ...
Започнах да се уморявам вече,
от всички тия недокоснати звезди,
да тръпна в очакване на принцове - спасители,
които да заплитат в косите ми лъчи.
Които в късчета от доблест да завиват ...
Може ли светът да се огледа цял
в една прозрачна, идеална капка,
останала върху перваза чист
след летния, уханен дъжд?
Нима поглеждайки я изведнъж - ...
В тази топла юлска нощ
аз искам да ти пожелая лека нощ
и нека да сънуваш розови мечти,
а наяве да ги сбъднеш ти.
Аз искам тази нощ да бъда светлата луна ...
Усмивката ми топла (помниш я)
последни очертания... бледнее,
„вратите“ се затварят... Губиш я!
Умния не би приел да не посмее.
Не би си позволил и да предлага ...
Обърнах гръб на всичките светии,
иконите и кръстовете скрих,
от мен самата също ще се скрия,
ще скъсам даже листа с този стих.
Не искам нищо. Воля, сила, вяра... ...
Денят на Минотавъра приижда...
По блудни траектории се стичам
към омагьосаното цвете вътре в мен.
Последни мисли в този свят изричам,
към устните ти разпилени устремен. ...
Дали съм луд? А може и да съм,
макар че аз почти не съм съгласен.
Но пазят ме с решетки, че навън
за социума просто съм опасен.
Обаче е прекрасно да съм луд, ...
Лятно време, по Гершуин лятно!
Самотата танцуваме в такт...
Ти си моето островче златно,
аз съм твоят очакван антракт.
Невъзможно е знам, невъзможно ...
Този текст за песен, е написан за рок инструментала „Wen the love is gone, чийто автор е satanas (Милен Милотинов). При негово желание му давам пълни права да използва моя текст за създаване на песен. Ето и линк към мелодията:
Не мълви глупави слова.
Не мъчи моята душа.
Аз знам добре, че тръгваш ти, ...
Невероятно е движението обратно!
Допускаме да мине ударната тишина!
Ще те догонвам в трепетната светлина!
Със устрема, дори да съм неонова звезда!
Задвижено обратното,отнесено пространство. ...
Над пропастта, високо във скалите,
където гнездят само орлите,
открих образ на безименен светец -
бос и със звънчета на краката.
Дали всяка живинка щадял е той – ...
Тютюна във лулата си смених десетки пъти.
Десетки пъти беше ден – и нощ след него падаше.
Сега съм уморен и приближавам към брега си.
Завръщам се във Копенхаген, в моето пристанище.
А влюбена русалка край водата ме очаква ...
„Мамо, аз защо си нямам татко?
Като другите деца...
Ако наизуст науча приказката за Вълка?
Предното ми зъбче, мамо, виж го – клати се! –
На Гошко – не, а пък всеки ден си хапва ...
Успехът е белият принц от приказката бяла,
който кара сърцето да бие лудо в гърдите,
замъглява ума и душата с взлом прелъстява,
превръща те в роб, щом ти сбъдне мечтите,
закичва в небето ти седемцветна дъга, ...
Ще ви разкажа една приказка...
В нея няма принцове и принцеси, нито колесници.
Като фон нямаше розови стени, но покривът ù беше стъклен и виждаха звездите.
Мечтата тръгна отдалече по път дълъг и трънлив,
усмивки срещаха сълзи и смях, мили думи и нежен глас. ...
Там на края на света - където времето е спряло.
Там погребана е любовта - от немощ и тревоги побеляла.
Там във този гроб, сред изпепелените дъбрави.
Tам зарових любовта,болката си да забравя.
Там, сред пепел и забрава - демони изравят разлагaщо се тяло. ...
Сърце, обгоряло по края
Сърце, обгоряло по края,
сърце, почерняло от болка и скръб,
вместо да сияеш от любов и от ласка,
ти се свиваш във своята скръб. ...