Poesía de autores contemporáneos
Вече 🇧🇬
Няма да са същите камбани,
нито и въздишките на къщите...
... само тишината ще остане.
Няма да са същите дървета, ...
Мое лятно момче посред есен 🇧🇬
ето пиша ти нещо за сбогом.
Твърде скоро светът стана тесен
и послушахме чуждите хора.
Стъпи криво, но аз те последвах ...
Раждам Живота 🇧🇬
със ходила премазани без жал.
В пустинни бури стъпките си вграждах
когато миг след миг живота раждах.
Зареждах се с предвечния си Аз, ...
достигане до истината 🇧🇬
с безброй мълчаливи лица,
с прикрити или явни тайни,
с безкрайно страхливи сърца...
След толкова много проклятия, ...
А трябваше да ме обичаш 🇧🇬
със цялата си нежност,
но сега си тръгваш
и оставаш безнадеждност.
Оставаш тъжни часове, ...
В сърцето си забих игли 🇧🇬
Пък той е с нишки от бодли. Такава е съдбата на светеца.
Отново пътят на душата сви. Към птиците в небесно ято.
А споменът в съня кърви. И връщам се към теб, обратно.
Как чудих се дали преди... съм чувствал неизмерна обич. ...
Късна сутрин 🇧🇬
и тази сутрин продължи нощта,
а трябваше слънцето да осветли
градската фантазия в пустошта.
Късната заран в началото на деня ...
Сбогуване 🇧🇬
при някои е драматично и кървящо,
но дойдат ли тъгата и умората,
да кажеш "Сбогом" става належащо.
Когато част от тебе иска да е другаде ...
Изгубеният свят 🇧🇬
това е моята родина! "
Младен Исаев
Ще ти разкажа за Изгубения свят -
за моята единствена Родина. ...
Когато си далеч 🇧🇬
На Весето
Когато си далеч
Във време и пространство,
Изгубил родна реч, ...
Синьо-зелени вълнения 🇧🇬
зелено и синьо.
Едното е старо, като света
и ми навява тъжни спомени.
И ме боли от пеперудените му облаци, ...
* * * 🇧🇬
и неусетно,
докато помисля и го осмисля,
просто се влюбих,
просто си загубих ...
Когато се събуждаш... 🇧🇬
на Корнелия
Една лоза почука отвънка на стъклото,
приседна Светлината до тебе на леглото-
усмихната загледа се нежно във съня ти, ...
Неразбрана болка 🇧🇬
Дори и аз не знам това!
Накъде бягах? Дали избягах?
Падна сълза на моята ръка!
Не знам какво искам ...
Сладкият сън 🇧🇬
щом прегърне те тя,
успива те тихо,
неусетно почти.
Кара болката по–малко да боли, ...
Душа 🇧🇬
неразтърсени от света тъй проклет
Къде са светлите нощи
обезсмъртени от някой поет
Къде са смислите лъчисти ...
Срамежливка 🇧🇬
устата своя аз не мога да отворя.
Думи две - обичам те
аз да изрека не мога,
до кога така, за Бога? ...
Мъж без стойност 🇧🇬
избърши от челото потта,
как да има човек към тебе уважение,
толкова ниско паднал си сега.
Пред мен веднъж разплака се и каза, ...