The graves keep thousands of hidden secrets
And words that haven’t ever been pronounced…
The words that living people kept as sacred
And didn’t want those secrets to be found…
Oh, sacred words and unpronounced words ...
Регулировчик
Разпънат между "Раковски" и "Цар Освободител"
Палката му прехвърча като ято млади насекоми
дебел свирукащ млековар еретик на пантомимата
Паветата са жълти от всекидневния му срам ...
In this wоrld full of hatred and desires,
we come and we go, we take what we please.
Lets steal from the poor
and give to the rich.
Mother nature is our little bitch ...
Масата е кръгла, но без рицари,
и Страната е останала без чудеса,
принцове по потници без ризници,
а Красавицата още спи сама.
Даже и на на Лудия шапкар ...
Ръцете ми миришат на ванилия,
на бял и черен шоколад.
Набухва двойно в купата ми сивият,
по януарски свит в дома си свят.
Бароковото бюстие на зимата ...
Завръщам се, завръщам се назад.
Навярно и на тебе се е случвало
да искаш да напуснеш този свят,
където си сред хора, а е скучно.
Завръщам се, завръщам се натам, ...
В компания досаден самохвалко
се хвали с прадедите си. Накрая
Марк Твен не издържал и казал; „Жалко
за славните деди... Да Ви призная,
напомняте ми вие на картоф!” ...
Не съм светица...боже опази,
и суетата не е моята порода.
Понякога разпадам се във дни,
когато грешка ме улучва... нова!
Тогава се смалявам... до микрон. ...
Без да искам към теб се отправям
и билет пак за двама купувам.
Но във сладкото бъдеще, знаем ли,
кой, кога, от кого е поканен?
Точно колко са сладки сладкишите, ...
На 10 си и искаш,
безброй мечти във дланите си да притискаш!
И мига във който ги разтвориш,
да полетиш след тях без дори да се тревожиш!
На 10 и трябва, ...
Ръцете ти прегръщат силно и властно.
Устните ти целуват жадно и страстно.
Ушите ти помнят всичко красиво.
Очите ти гледат закачливо, щастливо.
В ръцете ти съм се извивала замаяна. ...
(на американката, ощастливена тия дни от сина ми)
Уж избягаха много години, а точно представям си пак
жените, опазили спомена за моя матрак.
Беше толкова истинско! - и сега са само ерзаци
до втръсване рекламираните модерни матраци. ...
Случва се понякога;
навън - навъсено и мрачно. Не вали,
но облаците пазят своята дъждовност.
Загубили посоката – едва вървят,
слели всички настроения в едно, ...
Той я обичаше...
Малиновите ù устни изгаряха нощите му…
дълбоките ù очи проникваха в душата и мислите,
ръцете ù рисуваха нежни сияния в мрака.
Коя беше тя?!... Стоеше на прага и чакаше… ...
Когато те няма, сърцето тъжи -
липсата в него е твърде голяма
и устните бавно изтръпват сами -
очаквайки само пак да сме двама.
Когато те няма, очите сълзят - ...
Къде си, обич моя? Измина толкова време.
През което те обичах и винаги ще те обичам.
Не спирам да те търся сред звездите и луната.
А болката... невъзможно е да премине.
Със тебе изпариха се всички мечти. ...
Приплъзва се поредната ми есен
по ръбовете грапави на сградите,
по свитите юмручета на кестените,
по хладните перца на гларусите,
по стъпките ми - глупаво протяжна. ...
Оставете ме, моля ви, нека изплача очите си!
Да проклинам съдбата, която не е справедлива!
Как се учи човек да задържа до края сълзите си,
щом уж "в дом по-добър" някой, който обича отива?
Как приема на всички до болка познатите думи: ...