Poesía de autores contemporáneos
Лития 🇧🇬
а върху айсберги издъхват ветрове
в годината на източния кон.
Един безимен, чужд и ненадеен сезон,
във който припознавам ексцентрика Бог ...
Зад всеки облак има по една дъга 🇧🇬
Животът е такъв, опитва се да ни прецака,
но аз ще правя напук, дори да падна, пак ще стана.
Той опитва да се смее над нашата тъга,
но чуй, зад всеки облак има по една дъга. ...
„Здравей, как си приятелю...“ 🇧🇬
Когато някой ден света оставиш,
е важно - да остане твоят глас
и никой този глас да не забрави,
защото е оставен тук - за нас... ...
Мамо, обичам те! 🇧🇬
мило усмихна се, нежно ми каза:
"Мамо, обичам те! Ден подир ден
аз от звездата си пак ще те пазя.
Само сълзите си ти избърши, ...
Разбито сърце 🇧🇬
то наранено сега за него скърби.
Аз обичах го, но той от мен си тръгна,
не ми позволи дори да го прегърна.
Нарани ме той жестоко, ...
Пречистена 🇧🇬
От водата мекота си взех
от водата сила си влях
от водата простор разлях
от водата спокойствие налях… ...
Оня мъж 🇧🇬
и усмивка до моето рамо
ще се спре, видя ли оня мъж,
дето нощем насън идва само.
Той ръката ми мило държи ...
Спомени 🇧🇬
при теб ще се върна, любими.
От нежни ласки далечни
мен очакваш, кажи ми?
Едни очи загадъчни ...
Поетът заспива без думи 🇧🇬
когато перото му римува само сълзи.
Когато мастилото не стига за болката,
когато музата му неспокойно спи.
Един поет заспива без думи, ...
* * * 🇧🇬
сърцето не разбира
от размисли,
чувствата не се
засягат от мъдрости... ...
Далече 🇧🇬
Ела и ми стопли ръцете.
Ела при мене. Нека да заспя
в ръцете ти. Да, там ми е сърцето.
Отново не съм спала през нощта. ...
Rêve 🇧🇬
По онази малка, бяла уличка,
която не познавам,
а така добре си спомням.
Ароматът на шампоан и първа пролет ...
Леглото е моят единствен дом 🇧🇬
течението, по което се връщаме
върху вековните орехови пръстени.
Ние вече няма да се борим
с уханието на фосфорните птици ...