Poesía de autores contemporáneos
Въпроси, въпроси... 🇧🇬
какво е онова красиво чувство,
което се забива във гръдта
със силата на тайнствено изкуство?
Дали е дар - божествен и неземен, ...
на прага на зимата 🇧🇬
късни есенни звуци
влачи вятърът неуморно
и бълбука преди да замръзне
новият епизод ...
Моята истина 🇧🇬
„Истината ще ви направи свободни. (Ев.Йоан 8:32)“
Съзирам две врабчета на простора.
На петия етаж? Какво ли търсят?
Не са врабчета...Тъй ми се е сторило. ...
„Мандолината на капитан Корели”* 🇧🇬
(по едноименния филм)
През м. Септември 1943 год., немците избиват
хиляди италиански войници на гръцкия остров
Кефалония в Йонийско море. ...
Нима ти бяха нужни толкова години... 🇧🇬
За мен цяла вечност, за теб един момент.
За да забележиш моето присъствие
и с цялата си същност да ме пожелаеш.
Че не съм за теб просто никой, ...
Презрение 🇧🇬
Невежество, ти брат на злото и
майка на мизерията черна,
о, колко хора носят ти теглото,
а колко ли от тях са твоя орда верна! ...
Посвещение 🇧🇬
Смиф (Валентин Евстатиев)
На сина ми
Харесвам как отмяташ оня кичур,
немирно разпилял се по челòто. ...
Оркестърът на животните 🇧🇬
и ще го води диригент не... местен.
А той е щъркелът дохвъркал отдалече,
с фамилията Щъркелан известен.
За кларинетист с конкурс постъпи мечо, ...
Вселена за дом 🇧🇬
да е по равно – за теб, и за мен!
И нищо,че слаба съм.
Мога.
Пресрещам те. ...
На душата ми черният дял 🇧🇬
изливам на листа ледено-бял.
Дали то е някак разкрило
на душата ми черния дял?
Дали ще каже на другите ...
Шишарки 🇧🇬
Oтсреща на баира
в бялата мъгла
циганче събира
шишарки за чорба. ...
Честност 🇧🇬
Какво е да си истинска светица? Отсявал ли си житото от плесен?
Ти знаеш ли дали е чудо? Навярно пътят е в една посока.
Не искаш ли да бъдеш буден? Да не гониш в себе си живота.
А виждал ли си днес цветята? И зелените поля - градини? ...
Под сянката на родословното дърво 🇧🇬
тичах, дирех и намирах поводите да съм жив.
Болката – да не убива, може да ни оскоти.
Но решиш си да си силен, нямаш нужда от мотив.
Падах в бездни и окопи, бранех кърпения флаг. ...
Кой повика тишината? 🇧🇬
В утробата на вечерта потъвам,
кръвта от дълбините ми кънти
и някак в необята се препъвам
през грижи, чувства и мечти. ...
Всичко коз 🇧🇬
и старчески петна
от дъжд и кал.
Пътеката до сивия панелен блок
се спъна в тънък клон, ...
Пожълтели стихове 🇧🇬
и слънцето след него залиня.
А нощем лунно светят дюли.
Студен - просторът горе посиня.
Изстинал вече тротоара ...
Бездиханно 🇧🇬
С малинов вкус на топло лято
и пъстър смях на гълъбово ято,
да те целуна пристрастено искам,
смокиновите устни да изстискам! ...
Дъжд в ноември 🇧🇬
Ноември е. Вали. И е тихо.
Отронва се сълза. И стон.
Капчица нежност рисува тишини.
Дъжд в ноември. Докосва те. ...
Размисли след новините 🇧🇬
ще видим кръв и сълзи по лицата.
Студентите ни, пак са били бити.
Пак бият бъдещето на страната.
Но случката, която ще разкажа ...
Вместо сбогом 🇧🇬
намира се сред прозата
която всички ритмизират
вълшебството на Любовта
но в думи То не се побира ...
Не можеш без мен 🇧🇬
Блъскай и счупи разбий всичко на прах. Извикай името ми пак.
Не можеш без мен това е ясно!
Не отричай! Пак ще ме желаеш.
Не можеш без мен! Целуни ме страстно. ...
Не е човешко 🇧🇬
не е потребно да си джентълмен...
Добре е да сивееш, да глупееш...
На кон-формацията да си фен...
Да мачкаш... Или да пълзиш полека... ...