Poesía de autores contemporáneos
Понякога ще си ми спомен 🇧🇬
онзи топъл дъжд,
измил до блясък
калния прозорец,
във който се оглеждаше ...
Несбъднати мечти 🇧🇬
Защо са хората самотни
и много тъжни при това?
Дали имотни, безимотни
все вее ги една съдба. ...
Нека и дано 🇧🇬
ражда се, умира всяка жива твар,
нищо не е вечно, нито пък безкрайно,
има ли начало, има си и край.
Всяко нещо е на времето подвластно: ...
Без теб 🇧🇬
Забравих и усмивките си сутрин.
Без теб сив е всеки ден.
По-страшна и от смърт изглежда ми нощта.
Защо си толкова далеч? ...
Весел карнавал 🇧🇬
Днес в гората има карнавал!
Всеки облекло си е избрал,
тъй че не на себе си прилича.
Лиса дреха заешка облича, ...
Дори и след сто години 🇧🇬
Дори и след сто години,
дори и след сто живота,
ще продължавам да те докосвам с обич
и пак ще капва сълза в сърцето, ...
* * * 🇧🇬
скри се, за да се откриеш,
попита, за да разбереш...
всъщност колко много не можеш
и колко ти е необходимо ...
Достойнството 🇧🇬
сетне излизат от него...
Всеки има своя подход,
едни със скромност, други със его..
Някои от тях си струват и... грях ...
Нощта и аз 🇧🇬
изпълнена с мечти,
сънувах нежен сън,
а луната пак мълчи...
Сълзите капят пак по листа, ...
Нощ в старата гора... 🇧🇬
Нощта се спусна от звездите
с воал над старата гора,
зверчетата в деня укрити
събудиха се за игра. ...
Епопея за любимата 🇧🇬
Ах, колко топла е нощта!
И колко зведно и сияйно е небето!
И гравирана е там твойта красота,
що до лудост кара да бие у мен сърцето. ...
Врабчова есен 🇧🇬
от мъниста разпиляно лято,
всяка от разплаканите птици
ù плати билета си със злато.
Куп белички пари за черен ден ...
*** Невидима ще мина през света 🇧🇬
Нечута! Невидяна! Неразбрана!
Със шапка-невидимка, ей така,
встрани от светлината ще остана.
Край мене ще се носят ветрове. ...
Сърдечна (не)достатъчност 🇧🇬
без него целта ни е просто мечта;
на думи сме силни, в делата - жив зян.
Не питай „Защо”, а „Къде” и „Кога”.
И ни липсва душа, и ни липсва сърце, ...
* * * 🇧🇬
тъй плашеща животите безлични.
Обвита във мистерия, пробождаща плътта,
изсмукваща копнежите предишни.
Не ме е страх от празното, във него аз кънтя, ...
Минало време 🇧🇬
От тук, през звездите, та чак до Луната.
Желаех те. Желая те. Дори не отричам.
За кратко забравих за болката позната.
Огънят буен във жар се превърна. ...