Обичах те. Обичам те. И ще те обичам.
От тук, през звездите, та чак до Луната.
Желаех те. Желая те. Дори не отричам.
За кратко забравих за болката позната.
Огънят буен във жар се превърна. ...
"Все още да мечтая или не?"
Сърцето днес задава ми въпроси.
Поглеждам се, пораснало дете
от времето решило да попроси.
От времето на слънчевите дни, ...
Удобно бях заспала от години,
не помня даже бройка, N навярно...
Без сънища, мечти и детелини -
наречени със щастие измамно.
Уютничко ми бе. Е... скучно леко ...
Рисувам те на тънък лист. Останал съм с една боя.
Аз мога са съм твой артист. На сцената сега стоя.
А виждаш ли ме някак там? Разсякох си съня на две.
И искам да съм вече ням. Пък ти със повик да зовеш.
Но чувам ли дори слова... през образа на туй перо? ...
Отронва се сълзата на нощта -
безкрайно чиста капчица надежда.
Потъва в езерата на съня,
очите ми във нея се оглеждат.
Усещам топлината ти във мен, ...
Две Думи...
Ние сме две думи - "аз и ти" сме достатъчни,
без излишни прилагателни и епитети...
Два оксиморона, не дотам порядъчни,
наранени от глаголите, които ни разделят. ...
Музата ми, в този свят изнервен,
включи се във модните тенденции.
Номинира бялото за черно
и ми хвърля някакви претенции...
Влече я изотвътре да стачкува, ...
Седенката аз развалям.
Хората пак размотавам.
Не разбрахте - кукловодите не избирате.
Не ми пука за вас, ако ще и да умирате.
Вечна слава на българските олигарси. ...
„Най-хубавите мигове са кратки“,
ми каза той, а после си отиде.
След него ме докосна само вятъра,
и спомена, че съм била щастлива…
„След него“, как трудно се изрича… ...
Аз съм огън, избухнал в нощта,
свети ярко душата ми факла.
Ти си нежна, спокойна вода,
бавно стъпваш след мене във мрака.
Аз съм лудост с много лица, ...
Неотдавна я срещнах, а днес си тръгва –
светът с поредното празно сърце се сдобива.
Голямата любов сама себе си залъгва,
дори да знае, че клинът с клин се избива.
Заминаването ù не може да бъде възприето, ...
Погледай ми, магьоснице-есен, на златни листа!
Подреди пасианс върху тревата изсъхнала!
Нещо сладко-горчиво пестилено натежа.
Пада лист. Отронено... Късно ли?!
Предскажи ми чакана обич! Направи ме щастлив! ...
Властна Самота вилнее у мен.
Бог е сътворил от Самота Вселените,
затова в утрините на хоризонта студен
Тя изгрява и гори духа ми.
Блиндирана е недостъпната ù ограда, ...
Дете и хвърчило (песен)
Яростно коня на живота си яхнал и с всичка сила ти напред летиш!
И препятствие да срещнеш го прескачаш и пак намигаш на живота!
И при бурите за мен избавление има!
Ти спускаш от душата си към мен спасително въже! Аз оплитам мечтите си ...
Създала съм ти грешно впечатление,
че влажният ми поглед значи страст.
В момента плувам в егово безтемие
на мъжкозажаднялото ми „Аз”.
Грешиш, защото съм във фаза „нула” – ...
Сипе се дъждът във ветровита есенна вечер.
На верандата тя седи - свита, скрита, пее тиха песен.
С полузатворени очи потъва в тъмнината,
само мрак и цигарен дим открояват красотата.
И ето пак докосва с устни запалената между пръстите цигара, ...
Някой е умрял от глад, преди да разберем
как от жито да омесим хляб.
Някой тихо в своя дом е бил изпепелен,
за да помним ужас от пожар.
Някой е загинал под лавина в планина, ...
Навява ни времето далечно
спомени, бледнеещи в очите ни,
но... тебе, Дяконе, ще помним вечно -
безстрашни лъве, борил се за дните ни!
Ти днешната ни свобода изстрадал си, ...