Poesía de autores contemporáneos
Спокойствие 🇧🇬
Какво е то за теб?
Мислиш ли, че съществува?
Мит ли е това?
Дали ще разбереш? ...
И принцесите грешат 🇧🇬
нецелуната, принцът се успал.
Сега, горката, в кой ли да се влюби?
За терзанията ù някакъв глупак разбрал.
Магаре сиво яздел вместо кон, ...
Една е истината 🇧🇬
Пресичат се разстояния.
Гонят се думи, мисли, желания.
Губиш си ума
на ръба на безмълвието. ...
Докато 🇧🇬
за твоята любов, люби ме, мили.
Бъди ти влюбен лък, аз – тетива,
оставяй ме задъхана, без сили!
Изследвай всяка гънка и екстаз ...
Не като нея 🇧🇬
Ревността изяжда ме отвътре!
Двеста дяволи танцуват в мен!
С какво ли тя е по-призната,
щом не може да обича като мен?! ...
Не ме разбираш 🇧🇬
и времето си не цениш,
за теб животът е халтура...
Защо това не разбереш!?
И мислиш загуба, че няма!? ...
Прощален стих 🇧🇬
Един просяк от този свят си отива - гладувал, но наситил се на толкова печал,
пресметнал що има и всичко от себе си раздал.
Начувствал се на болка,
препил със горчиви сълзи - ...
Безсрамен парадокс е бялото 🇧🇬
И бяло вино с кървавица да сервираш.
Бялото фрапе е пак в кафяво,
а бели нощи тук не съществуват.
Странно ми е да си в бяло - не е цвят, а ...
Обичам те 🇧🇬
но рядко чуват се помежду ни.
А правят ни по-светли, по-живи,
дваж по-добри и по-красиви.
Чуя ли тези думи, ...
Вдъхновение 🇧🇬
дори в тихите ласки на дъждовния град,
който заспива замлъкнал с вечерния хлад.
Понякога спомням
как тия листа живяха в красота ...
Тъмнина 🇧🇬
Угаснало бе слънцето - непрогледна тъмнина.
Звездите гаснеха, една подир друга
и в недрата небесни зрееха тревога, разруха.
Хаос настъпи и в душите човешки. ...
Разпадане 🇧🇬
Драма тука няма.
Жалка маса с масови мечти.
Амбицията побират си на каса в Лидъл.
Сумата надхвърляща езиковите им умения. ...
Сега или никога 🇧🇬
и на влюбена във мене се преструвай,
а истината запази
за мигa, във който те целувам,
ако студ не ме смрази... ...
Кървав отпечатък 🇧🇬
до мен стои студена тя,
оставям кървав отпечатък,
докосвам я ефирно с уста.
В допир са и моите пръсти, ...
Молитвена сълза 🇧🇬
в сълза една (дори не я видя).
Търкулна се и хукна тя по друмите,
забравени от тъжната душа.
Копнееше да стигне първа мястото, ...
Един човек 🇧🇬
На себе си шепти най-нежни думи.
Със собствените дяволи заспорил,
не иска да изглежда много умен.
Прогонил с пръчка нейде самотата, ...
Да бъда още 🇧🇬
толкова далечна -
потънал камък в жълтите листа.
Но скоро,
скоро ...
*** 🇧🇬
Животът ни, едно голямо Слънце.
Лъчите му - филтрирани от облаци
прихлупени.
Достигат до Земята само тези - останалите, ...
Добро Утро 🇧🇬
птиците запяват във захлас.
Топъл бриз полъхва през полята,
утрото отваря се пред нас.
Цветенца натежали са от утринна роса, ...