Животът е написан преди нас,
а ние натъкмяваме смъртта си.
Задръстваме дома със стар баласт,
а хвърляме баласт от паметта си.
Вървим един към друг, но с гръб ...
Чувството едно на срам и грях,
изпитва ме сега без страх.
Самотен - когато мисля си за този свят,
мисли мрачни безпокойни
впримчват ме като сладък опиат. ...
Не спирай никога да ме обичаш
Не спирай никога да ме обичаш,
не смей и за секунда да преставаш,
дори когато нямаш спомен, че ме има
и едно гласче шепти ти за мен, ...
Аз - обичаща, ти - раняващ
Ти мен... ти, сякаш ме забрави.
Аз все още съм луда, все още - влюбена.
Огънят, който запали, не мога да изгася.
Ти все още си луд, все още - моя беда. ...
Той е прям, малко груб -
моето вътрешно чувство за сигурност,
смее се гръмко, на всеки напук
и се разлива по моята фигура...
Той е фантазия от красиви лъжи, ...
Кой свири хубаво на бас, на туба и на хеликон?
Това е най-голямото животно... слон!
За тези музикални инструменти интересни
дори най-ниски тонове са лесни.
Вуф, вуф, вуф се чува звук от бас, ...
От догодина пенсиите - с три процента увеличение.
Пак добре, че няма намаление!
Минималният им доход - 155 лева.
(Какви 5 лева?)
Хора, тези политици с вас се подиграват! ...
Сънувам любов, а я няма...
събуждам се, искам пак да заспя.
Сънувам и много я искам,
а тя дали бе тук или пак отлетя?
Сънувам, че карам кола и летя. ...
Ако ме излъжеш
Не си мисли, че аз ще се превия,
ако доверието предадеш или пък мен -
ветрове ме брулиха, но пътя винаги успявах да открия
и с вдигната глава вървях аз ден след ден. ...
Аз погубих своя шанс. Той бе в стъпките по пътя.
Не постигнах истински баланс. Човека в мен докрай откъснах.
Дали живях, не, не бе живот. А просто стон под чужда сянка.
Бях потънал в своя гроб. И се раждах в себе си измамно.
Аз вървях по този свят. Тъй рисувах слънцето с молитва. ...
Вече седем години, откакто те няма.
Вече седем години, откакто
на небето живееш. А тук още с мама
сме си чужди...Така боли, татко!...
И до днес всичко в мен не успя да приеме, ...
Зимни вечери
Напук на министъра Дянков зелето втаса
и доби солено-тръпчивия вкус на живота,
виното, в каните с изпотени сълзи, се разплака
(то и без друго духът му ще е затворен)... ...
Защо мълчиш?! Защо не се развикаш?!
Удари ме - не спирай да крещиш!
Виновна съм - в сърцето горест блика...
Зашлеви ме - вместо да мълчиш!
Сгрешила съм - признавам ти го, мили! ...
Аз съм огънят - или пък тъмата.
Аз съм силен. Но също и слаб.
Аз мъжът съм - ала и жената.
Или торта - но и къшей хляб.
Аз смирение съм. Но и гордост. ...
За ласки е земята зажадняла!
За ласките на топлия южняк.
От снежни бури цяла побеляла,
но с погледи отправени на юг!
За ласки пролетни е закопняла, ...
Гримирам устните си с многоточия
(червилото не е модерно вече).
Спиралата изписва с удивителни
изящните ми мигли тази вечер.
Къдриците ми волно се пилеят ...
Мъглява тишина и дишането си не чувам,
небето мълчаливо в мен се взира
и тази нощ по навик пак будувам,
а някъде в сърцето ми живот умира.
Усещам ледения вятър да ме гали по лицето, ...
Когато се събличам, да ме гледаш,
мъгла да пада в твоите очи.
И буден да сънуваш слънчогледи.
И южен вятър в тебе да звучи.
А голото ми тяло да светлее ...
Не знам за какво говориш
*приликата с действителни лица и събития е напълно случайна
Имам аз един приятел Петко,
който нямаше успех особен със жените.
В компанията им е често, ...