Poesía de autores contemporáneos
256.4K resultados
Лава 🇧🇬
Лава
Вдъхновено от Анабел
Душата ми раздира мрака бясно,
като тежък тътен земетръсен.
Отчайващо крещи безгласно, ...
Вдъхновено от Анабел
Душата ми раздира мрака бясно,
като тежък тътен земетръсен.
Отчайващо крещи безгласно, ...
739
7
Валдхорнист зайче 🇧🇬
Валдхорната на охлюв ми прилича,
а горски рог е била... не е притча.
Разгъната е повече от два, три метра,
това е повече от дължина на Опел Вектра!
Валдхорната на зайчето любим е инструмент, ...
а горски рог е била... не е притча.
Разгъната е повече от два, три метра,
това е повече от дължина на Опел Вектра!
Валдхорната на зайчето любим е инструмент, ...
880
8
Хиляди възкръснали мечти... 🇧🇬
Препънал се на любовта във кръста,
пиян ще се разпъна сам.
Ще ме погалиш с нежни пръсти –
и заедно ще продължим натам,
където няма тъжни листопади ...
пиян ще се разпъна сам.
Ще ме погалиш с нежни пръсти –
и заедно ще продължим натам,
където няма тъжни листопади ...
1.2K
10
Колко малко... 🇧🇬
Добър ден, извини ме, прости...
Прости думи, но казват се трудно.
Ако първи използваш ги ти,
ще отвърнат дори да е чудно.
Всеки иска уж първи да е, ...
Прости думи, но казват се трудно.
Ако първи използваш ги ти,
ще отвърнат дори да е чудно.
Всеки иска уж първи да е, ...
669
2
Слушала ли си...? 🇧🇬
Слушала ли си
Слушала ли си шепота
на есенни листа на свечеряване?
А как пее сърцето, когато
изтръпнало от обич прелива? ...
Слушала ли си шепота
на есенни листа на свечеряване?
А как пее сърцето, когато
изтръпнало от обич прелива? ...
769
Сонет 2 🇧🇬
Твоето лице ярко в облаци блести,
тъй недостижимо за болното сърце.
А аз летя. Но когато душата залъгана крещи,
крилатите лъжи докосват твоето лице,
а небето черно пак разпръсква мрак над мен. ...
тъй недостижимо за болното сърце.
А аз летя. Но когато душата залъгана крещи,
крилатите лъжи докосват твоето лице,
а небето черно пак разпръсква мрак над мен. ...
657
1
Нощ в Андалусѝя... 🇧🇬
Нощ в Андалусѝя...
Във унеса на залезната залисия
и Слънцето навярно не разбра
как с тъмна нощ покри Андалусѝя
... и сякаш, че Животът тук замря... ...
Във унеса на залезната залисия
и Слънцето навярно не разбра
как с тъмна нощ покри Андалусѝя
... и сякаш, че Животът тук замря... ...
755
1
Стига толкова смисъл 🇧🇬
Моят дух е в една разнебитена шхуна,
а вълните насрещни - смъртта и живота.
Ах, море разлюляно! Моя стара муцуно!
Докога ли така на ръце ще ме носиш.
Устоях на тайфуни. И плаках, и псувах. ...
а вълните насрещни - смъртта и живота.
Ах, море разлюляно! Моя стара муцуно!
Докога ли така на ръце ще ме носиш.
Устоях на тайфуни. И плаках, и псувах. ...
1.4K
17
Сричам тялото ти 🇧🇬
Сричам тялото ти
като брайлово писмо
със своите изпъкналости.
Прокарвам устни
вместо пръсти, ...
като брайлово писмо
със своите изпъкналости.
Прокарвам устни
вместо пръсти, ...
1.9K
5
Всичко 🇧🇬
Ако бях в отвъдното,
щях като призрак
да се върна,
само за да
те прегърна. ...
щях като призрак
да се върна,
само за да
те прегърна. ...
1.3K
2
Истинско страдание 🇧🇬
Истинско страдание
Живеем в сиво ежедневие сред което
всеки гледа свойте мъки и играе важни роли,
всеки се оплаква какво му тежи на сърцето,
какво го трудност сполетяла и че имал той неволи. ...
Живеем в сиво ежедневие сред което
всеки гледа свойте мъки и играе важни роли,
всеки се оплаква какво му тежи на сърцето,
какво го трудност сполетяла и че имал той неволи. ...
1.1K
1
Мечти и желания 🇧🇬
Когато човек има мечти,
трябва за тях докрай да се бори.
Като искрици от огъня се раждат,
не положиш ли усилия, угасват.
Желания най-съкровени със тебе те живеят, ...
трябва за тях докрай да се бори.
Като искрици от огъня се раждат,
не положиш ли усилия, угасват.
Желания най-съкровени със тебе те живеят, ...
914
Самота 🇧🇬
Излизам и пак се давя в сивото небе.
Как тежи ми този вкус на самота, да мога времето назад да върна,
да изтрия стъпките, света, пространството да преобърна.
И духа този безразличен вятър пак, мъчи ме с догадки и въпроси.
Цял живот ли ще се скитам аз в пътека без посоки.
Как тежи ми този вкус на самота, да мога времето назад да върна,
да изтрия стъпките, света, пространството да преобърна.
И духа този безразличен вятър пак, мъчи ме с догадки и въпроси.
Цял живот ли ще се скитам аз в пътека без посоки.
683
