Poesía de autores contemporáneos
Далекоглед и разни частици 🇧🇬
Не свети. Прозорецът угасна.
и гълъбът на нейния перваз
изсъхва върху някой перест облак
като клеймо за земния й стаж. ...
Есенен етюд 🇧🇬
слънчевите дни?
Виждаш ли, небето рони
злато в долини?
Сивият врабец се свива, ...
Като секвоя 🇧🇬
Самодивно разплела коси.
И във полет с душа, синьоплава,
поря облаци с мисли-мечти.
Вещенарка измислена. Аз ли съм ...
Философията ми 🇧🇬
Не мисля, че защото нямам време,
не се оглеждам Огледало в теб!...
А затова, че Съвестта ми дреме,
И търся щастието в своя джоб… ...
Нощен стих 🇧🇬
Китарно безвремие
събрало в мелодия
тишина и нежност. С уют.
Мистично усещане ...
Любовно писмо 🇧🇬
защото в този ден ти падна от рая.
Слънчевите лъчи спряха да греят,
а небесните нимфи започнаха да ридаят.
Не си ти нито Елена от Троя, ...
Компютърно издишане 🇧🇬
болезнено е толкоз писане.
Светът все търсеше на времето опората
и сега компютърно издишаме.
Понякога ми липсват чуждите очи, ...
Когато 🇧🇬
сълзицата на утринна роса,
когато дъжд почука по стъклата
на остъкления балкон с ръка,
когато утрото е някъде наблизо, ...
Не си отивай - така добре ми е със теб... 🇧🇬
Достойнството ми и честта не предрешавай.
Какъв би бил животът ми без теб?
Какво би струвал без твоето присъствие?
Не ме погубвай отведнъж. ...
За морето със любов 🇧🇬
Със полъха на синьото море,
море красиво, с приказни картини,
разхождаше се край брега дете,
дете с очи, като на морето Сини. ...
Есенни щрихи (безглаголно) 🇧🇬
Циганско лято със дюлев привкус.
Слънчев отблясък от грозд кехлибарен.
Есен щрихована в златен ракурс.
Огнени ритми. Искряща жарава. ...