На дивите зайци останаха само хранилките.
Всички побягнаха в някаква друга гора.
Незнайно защо, все ловците за бягството питахме,
а тайната бе се стопила навеки в снега.
Без зайци хранилките бяха ненужни. ...
"Да си вземеш кибрит и да драснеш ядосано клечката" Бистра Малинова ("Намек за зима")
Моите спомени не на хартия са писани.
Тях не гори ги кибрит.
Те са ми рани, от мене самата орисани -
нищо да не ги цери. ...
Дали да се откажа от мечтите си
със тебе да споделям дните си?
Дали безмилостно към нас ще бъде времето,
че най-безценния ни дар да вземе то?
Дали ще мога да почувствам силните ти длани ...
От детските очи какво остана
след хаоса в Сирийската страна?
Болят като дълбока, тежка рана
от още незапочнала война.
Те сякаш са пресъхнали герани. ...
Изморих се, знаеш ли, и то отдавна,
все не се намирам между другите...
Все скитам, моля се и жадна
след всеки дъжд оставам и на дъното...
Изплаках се, пребродих всички улици ...
„... и в гърлото ръжда се наслоява.“
„... и думите с дъха споява...“
Развали се грамофонът на гласа ми
и плочата спря да се върти.
Музиката бавничко замлъкна ...
Остави само траен спомен в мен...
О, град Несебър, как да те забравя?
Навярно ще се върна някой ден...
с носталгията своя да се справя!
Морето още помни любовта... ...
Пътят на живота е страшен особено налага ли се сам да го вървиш.
Изпълнен е той с трудност и тъга.
Добре, че, майко моя, беше ти, добре, че Бога шанс ми даде
ангел да наричам с майчините имена.
По пътя страшен ти никога не пусна моята ръка. ...
Отивам си. Пред залеза немея.
И няма утре мене да ме има.
А птиците остават - за да пеят.
И пак ще дойде лято, а и зима.
Отивам си. Остават моите песни. ...
Обичал ли си някога така,
че да не можеш да опишеш с думи?
Да искаш, жадно, нечия душа
и от жесток копнеж да се погубваш?
Жадувал ли си някого в нощта ...
Копнеж
В един прекрасен ден ще те срещна аз
и душата ми ще засияе сякаш е елмаз.
Със омайния ти поглед и дългите коси,
ще викам аз след теб "ела, със мен бъди". ...
Аз съм вече влюбен, но "здравей"
не пречи да ти кажа отдалече,
ще си побъбрим, ако искаш днес,
че утре нещо може да ни пречи!
Не знаеш никога нали, ...
Защо не харесвам добрите мъже,
а вечно след лошите тичам?
Защо съм такава? Кажи ми, сърце?
Все лоши момчета обичам!
Харесвам такива, които раняват, ...
ДИВИ КЕСТЕНИ
Ще те очаквам все така натрапчиво.
Загледала се в хоризонта на звездите.
А клони на разголени дървета
ще се надигат да опипват висините. ...