Poesía de autores contemporáneos
Драскало за моят огън 🇧🇬
че обдухва света с изумления.
Ако всички обичаха театъра,
нямаше да има представления.
Аз не приемам шегата за драма, ...
* * * 🇧🇬
че непрестанно мисля за теб...
суетата не ме спря
да гоня вятъра
и нищо не ми попречи ...
Малинки 🇧🇬
Днес във детската градина
ще рисуваме малина,
малък вкусен плод е тя
за закуска е добра. ...
Живот 🇧🇬
никой не е съвършен
отраженията ни - също
ярък топъл студен
сам създаваш своята същност ...
Преображение* 🇧🇬
Лято е... И тишина...
Вечер... Нещо омилее...
Хлуе нежна ведрина
вятър палав щом повее... ...
Зима 🇧🇬
с танца брилянтен се скитат.
Постилат земята ни свидна,
с бяла постеля завидна.
Майка земя нежно обгръщат, ...
Дяволско 🇧🇬
разлютих ли Боговете,
та прокудена душата тлее
измежду световете?
Да не съм кръвта му пила, ...
Очите си по теб изгледах 🇧🇬
Чии ръце ли ще те носят?
Нозете къде те водят?
С чии очи ще гледаш към звездите?
В косите ти, кобили черни ...
Тъжна песен 🇧🇬
не виждаш ли как силно ме боли
от липсата ти, тука на земята?
Душата сякаш в ада ми гори.
Сълзи се стичат тихо, безутешно, ...
Хайку 🇧🇬
Зимно слънце.
Замръзнали в снега
стъпки на дете .
Нощем 🇧🇬
Нощем разговарям с теб.
С думи, с ласки, с любов.
Нощем пиша те в стих.
Нощем пия те на глътки обичане. ...
Изгубена 🇧🇬
Гореше първо бавно, после бързо.
Горя до края.
Запали се случайно... Уж нас пазеше от края.
А се запали и сама горя до края! ...
Простете ми... 🇧🇬
Пък трябваше да бъда смел. Сред дъното на черен орех.
Но пътят ми - погрешен миг. И чувствата дори за продан.
С едничко прословуто "клик". От предишното да нямам спомен.
Сърцето ми - ненужна вещ. А можеше така да плаче. ...
Делник в Парка 🇧🇬
Народа е безкрайно оредял.
Край люлките и езерото пусто,
наистина живота тук е спрял.
Не чувам и прегракнали гласчета. ...
* * * 🇧🇬
и че след поредната грешка на вселената
ще се кръстосат пътищата изначално разнопосочни...
цял ден мислих и накрая реших, че си струва
да се изгубиш безвъзвратно, да се изгубиш тотално ...