До луната и назад
Нямам причина да нощувам в тази реалност.
Мога да сглобя моя собствена Скука.
Затова се нанасям в моята паралелна баналност,
където от всичко наоколо се извлича поука. ...
Изгуби се от погледа ми планината...
И лепкавата влага ме гнети!
Настройвам струните си на душата -
там мъката във мен се настани.
Напълни се небето със олово, ...
Не ме щади, не ме е страх да страдам!
Страданието болката руши...
Събаря дълго вдигани прегради
и после бавно почва да гради...
Гради сред руини и тъжни мисли, ...
Здравей Октомври, месец роден мой!
Добре дошъл, какво си ми приготвил?
Дали ще ми напомняш с твоя дъжд,
на люта зима ти, че си сватовник?
Ще галиш ли със твойте ветрове ...
Привършва карнавалът на дъжда,
пантомимата на пръстите притихва...
В далечината - загърбили сезона на усмивките -
светкавици оранжеви кръжат.
Настъпва нощ... ...
Аполония
Созопол е виновникът, Созопол е причината
да хвърля мрежи в плиткото, преди да съм узрял...
В градините на Слънцето – фламенко на смокините,
взривили феромоните на късчета кристал. ...
По измислена стълба се качвам в небето
или просто намирам пътечка в морето...
От какво се спасявам? Дали от пръстта?
Изтънява и границата с лудостта...
Колко искам да седна с приятели стари, ...
Как да забравя и как да простя,
щом никаква прошка не искаш?!
И как да оставя да мине това,
щом никаква грешка не чувстваш...
Незнайно защо се блъскаме в мрака, ...
Очите се разбиха в тишината.
Сърцето своя ритъм съживи.
Усмихна се пробудена душата,
че пак се дава шанс да полети.
Пробождат ме единствено китари. ...
Обичам те сутрин, когато си сънен
Обичам как сънено едвам отваряш очи
Обичам как първата усмивка се появява по устните ти, когато ме видиш до теб
Обичам как ме даряваш с нежна целувка
Обичам как се мръщиш, когато не харесваш кафето ми ...
Скоро вятър ще духне. Ще изсъхнат листа
в некролози на жълта раздяла.
В самотата ми глуха ще пълзи есента
и ще вмъква студа си през шала.
Разклонена, душата, ще напомня за клен ...
Мълчи, любов - изпадай в забвение!
Недей да идваш вече в душата ми!
Любов, мълчи - е моето решение.
Не искам да си спомням красотата ти!
Не искам вече да усещам в себе си, ...
Появи се в живота ми, тъй ненадейно,
когато мислех само за това,
че ученето просто принуждава
да пренебрегнем мисълта за любовта!
Но неговата неочаквана поява ...
Господин Миков, нещо се объркахте.
Чудя се даже дали не се побъркахте.
За Вас и държавата ми става мъчно,
че редувате броене електронно и ръчно.
Кое регистриране според Вас е законно ...
Отново съм Тук и вдъхвам с наслада
уханната, приказна, стара гора...
Единствен запомнил е нейната младост
ветрецът, придремващ в потайни недра.
Приятел отколешен в горест и радост, ...
Дали е тъжна тази нощ луната,
дали изгубила е някоя звезда...
блести си ярко там в далечината,
блести поредна нощ сама.
Притаила дъх внимателно я гледам, ...
Мирише ми на болница и на умора.
Понякога на хапчето за сън...
Намига ми прозорецът отворен:
- Ела навън, ела навън...
Обсебва ме до бяло хаотичност, ...