Poesía — poemas de amor, versos cortos y haikus de autores contemporáneos | Otkrovenia

Безумен полет 🇧🇬

Спри ме някъде по пътя,
не мога повече така -
безумно да се смея,
а отвътре в болка да кънтя.
Спри ме някъде в мъглата, ...

almondgirl

Poesía

631

Доверие 🇧🇬

Доверието чака пред огнената гордост - 1 част
Може ли моят пламък да запали твоята свещ? Може, стига да не си далеч.
Ела към струята ми от амбиция за реч!
Идвам жадна с жажда за близост,
събраха се в горчива глътка под душ от наивност. ...

jorko21d

Poesía » Otra

1.1K 1

Диви кестени 🇧🇬

Умираха дивите кестени,
разпукали мокри клепачи.
Душите си сливаха есенно
със група случайни зяпачи.
Целуваха всички дървета, ...

blueberry

Poesía » De amor

1.7K 1 9

Смъртта - универсалното лекарство 🇧🇬

Болен съм! -
Защото виждам. -
Половината човечество е болно,
бясно, меланхолно...
Половината жени са ...

MarinTachkov

Poesía » Civil

676 1 8

Достатъчно ми е... 🇧🇬

"Хората търсят... половинката си, за да създадат едно цяло.
Но когато я намират, губят... главата си.
Изводът е, че на човека винаги нещо... не му стига."
Прочетено нейде в Нета
А на мен... ...

iren5

Poesía » De amor

988 11

Толкова е простичко... 🇧🇬

Аз знам – ще ми се случиш някой ден –
нетрайно, безпричинно и скандално.
Като целувка тайна в мрака изморен,
като цветче, родило се в прегръдка скална.
И може би при мен ще спреш за дъх едва, ...

danda

Poesía » Otra

991 12

Като сбогуване 🇧🇬

Въздъхна и тръгна... Вън преваля.
Изпокриват се даже врабчетата.
Свлича се тиха самотна мъгла,
изтощена от сърдечна диета.
Даже въздухът страшно тежи. ...

goredoly

Poesía

708 5

Стоицизъм 🇧🇬

Празнотата ме изпълва.
Къдриците, които нямам, се изправят.
Свети лампата, не-Слънце.
Обичам се, но ако някой ме измами,
със омраза се наказвам, ...

apriori

Poesía

797 1

Огорчено стихотворение 🇧🇬

Светът се поболя от минало
и в никого не съществува свят.
Потъват гласовете в зимата
и в тишината избуява глад
за длан, за дума, за лице, ...

Бисерче

Poesía » Otra

1.7K 16

Основаването на Рим 🇧🇬

Изклахме си стадата. Затова
и глутницата взе да се смалява,
от двайсет вълка – днес едва-едва
пет-шест надават сипкав вой тъдява.
Сплотени в йерархично общество ...

vladun

Poesía » Otra

1.3K 9

Къде?! 🇧🇬

Къде съм аз, къде си ти?!
Питам се и в тези мрачни, сиви дни.
Търся те с очи навън, а празно е във мен.
Съзнанието ми крещи - опомни се, спри!
Любов искам и копнея, изгубвам се, сивея. ...

Lili^^^

Poesía

861

Любов като кафе 🇧🇬

Обичта ни не е черно кафе,
тя е нежна шоколадова мока.
Ухае приятно и останем ли насаме,
се справям ... доколкото мога.
Давим се в сладост от чист карамел, ...

nadinka1991

Poesía » De amor

1.5K 1 2

Финансов "гений" 🇧🇬

Дянков пак държи се неадекватно.
Трябва да забогатеем многократно,
за да му се изпълни абсурдната прогноза.
Човекът е болен, моля, поставете му диагноза!
След три години ще станем от гърците по-богати. ...

hcs

Poesía » De humor

693

Посвещение 🇧🇬

П О С В Е Щ Е Н И Е
В памет на загиналите
военни летци-пилоти!!!
За пътищата, дето се преплитат
по въздух, по вода и суша - ...

vilflovers

Poesía » Odas y poemas

977 1

Спомняш ли си? 🇧🇬

Спомняш ли си, мила, онези дни?
Онези утрини красиви, обсипани
на открито със слънчеви лъчи?
Спомняш ли си музиката?
Спомняш ли си? ...

Nos7radam

Poesía » De amor

1.1K 1

Сънувах мама 🇧🇬

Със топла пита на софрата
ме кани мама на обяд.
Звъня доволен на вратата
с душевно-вътрешен заряд.
Закàчих шарена торбица ...

koli4a

Poesía » Civil

702 7

За управниците 🇧🇬

Речи, речи, речи лъжливи все те бълват
и празнотите не запълват.
Някои от тях уж изглеждат умни,
но си мисля, че са неразумни.
Замъгляват погледа с различни краски, ...

drem

Poesía » Civil

1.6K 1

Самотник 🇧🇬

Той стоеше най-самотно
на онзи стар, широк балкон
и се взираше тъжно, неохотно
в червеникавия небосклон.
Бяла порцеланова чаша държеше, ...

slaveya98

Poesía

925 2

И започнах да чувам звездите 🇧🇬

Неусетно в света се заслушвах.
Всички шумове в своето тяло
проверявах, разплитах и сгушвах –
бегли сенки от някакво цяло.
На квартала кресливите звуци ...

laramaylin

Poesía » Otra

584

Съдба срещу воля 🇧🇬

Омръзна ми да споря с теб, съдба,
(пък и за спор днес нямам настроение).
Всесилна и всевластна си била,
пък аз - кълбо от прах и нетърпение.
Под нос мърмориш вечно с укор строг, ...

Самодива

Poesía

1.6K 7

Днес просто мисля за теб 🇧🇬

Днес очите ми търсят очите ти!
Може би, защото навън е валежно.
Трудно събирам в шепи сълзите си.
Дълго бях силна, дори прекалено!
Днес ръцете ми търсят ръцете ти! ...

LISA

Poesía

2.5K 6

Светът на Човека 🇧🇬

Светът на Човека
Когато пада с първите си крачки
Човека и залита сам встрани,
и всеки миг готов е да заплаче-
Безкраят е до близките стени. ...

jollyroger

Poesía » Filosófica

638 2

Думи за раздяла 🇧🇬

Стоим зад думите си неизказани -
нерухваща невидима стена.
Очите - мътни, сенките - размазани...
дали от дъжд, или пък от сълза...?
Какво да кажа? Стигнахме до края. ...

bibsun

Poesía

1.5K 1

Най-добрият ми приятел 🇧🇬

Думи неизказани,
тишина...
Обич притъпена...
Самота...
Любов скрита, срамна, незаконна, неморална... ...

migli4ka

Poesía » Versos blancos

1K

Две капчици любов 🇧🇬

Две нежни капчици любов
ще смесим с виното червено,
в зениците искри ще блеснат,
ще галиш чашата смутено.
Ще бъдем двама - аз и ти, ...

sinoptic

Poesía » De amor

1.1K 2

Ревност 🇧🇬

Ревнувам те от всичките жени,
които през деня ти преминават,
една частичка в мене все не спи,
страхува се, че вече остарявам.
Тъгувам те през всичките си дни, ...

MRG

Poesía » De amor

1K 1

Змия 🇧🇬

Събличам свойта кожа,
сега съм гола -
цялата съм време и материя.
Можеш
с едно докосване ...

koral

Poesía

560 1

Мигът на трагизъм отмина 🇧🇬

Мигът на трагизъм отмина,
бавно спуска се гъста мъгла,
гробът пуст е, останал без име:
тихо пее на глас любовта!
Самодиви край него танцуват ...

lubokostov

Poesía » Otra

735 4

На тягостна дупка прилича светът 🇧🇬

На тягостна дупка прилича светът
На тягостна дупка прилича светът
и мишките в него живеят щастливо.
Орлите, незнаещи туй, си летят,
а гаргите ронят сълзù завистливо. ...

zefpet

Poesía » Civil

1.2K 1 9

По залез 🇧🇬

"Какво ще пишеш ти за нас, историйо,
на овехтелите си страници!..."
Дали че паметниците съборихме,
или че хукнахме през граници.
Дали че сринахме заводите, ...

danubiusfish

Poesía » Civil

670 1 3

Търся себе си 🇧🇬

Мечти, потъпкани от теб,
сърце, смачкано без милост,
очи, пресъхнали от плач
и душа, обречена на самота.
Любовта бе светлината, ...

Boyan

Poesía » Otra

884 3

Сизиф 🇧🇬

Към небесата днес търкалям аз
желание - кълбо от слънчев вятър,
Сизиф съм - роб на нежната ти власт
и път към теб изкачвам необятен...
В смеха ти аз съм звездният пастир, ...

ekstasis

Poesía » De amor

1.2K 14

Танц 🇧🇬

Танцувам!
Душа и тяло шеметно се носят
в ритъма неравноделен.
Тъга, умора, скръб –
натрупани във тежко ежедневие, ...

svetli4ka

Poesía » Otra

871

Моята Жужа 🇧🇬

Пухкава и малка Жужи,
аз съм изумена,
че от сладък сън ме будиш,
на юргана ми качена.
И опашчица от свила ...

ZAGORA

Poesía » Para niños

693

Размисли в Бандер Аббас 🇧🇬

Аз тука сякаш съм заточен...
О, по-самотен
до днес не съм бил.
И времето ми
така се проточи, ...

Hekredel

Poesía » Civil

522

Забравила си 🇧🇬

Забравила си
Забравила си мястото, където
изпях ти песен – много, много стара,
изтръгната направо от сърцето
и струните на моята китара. ...

Rosen-Rosen

Poesía » De amor

799 11

Крила 🇧🇬

Изплъзваш се... А каза -
бил си птица. Но питам се
къде са ти крилата?!
В зениците на моята зорница
и тази нощ сънуваш топло лято. ...

Nella_gold

Poesía » Otra

1.2K 2

Пътуващи години 🇧🇬

ПЪТУВАЩИ ГОДИНИ
Къде отиват изживените години?
Къде се трупа времето изтляло?
Когато този кратък ден отмине,
къде погребват мъртвото му тяло? ...

severianin

Poesía

681 3

Спомен 🇧🇬

Розата ти все още стои във вазата ми,
сълзите все някой ден секват.
Оставащите след тях тишини
напомнят, омекват, отекват.
Пръстите ти все още докосват кожата ми, ...

Belisima9

Poesía » Otra

961 8

* * * 🇧🇬

Отново съм сам,
по тази пътека - лъкатушеща.
Наоколо - тръни и драки,
няма време да видя небето
и теб, да се усмихна - ...

bosilek6566

Poesía » De amor

786 1

Poesía de autores contemporáneos

Безумен полет 🇧🇬

Доверие 🇧🇬

Диви кестени 🇧🇬

Смъртта - универсалното лекарство 🇧🇬

Достатъчно ми е... 🇧🇬

Толкова е простичко... 🇧🇬

Като сбогуване 🇧🇬

Стоицизъм 🇧🇬

Огорчено стихотворение 🇧🇬

Основаването на Рим 🇧🇬

Къде?! 🇧🇬

Любов като кафе 🇧🇬

Финансов "гений" 🇧🇬

Посвещение 🇧🇬

Спомняш ли си? 🇧🇬

Сънувах мама 🇧🇬

За управниците 🇧🇬

Самотник 🇧🇬

И започнах да чувам звездите 🇧🇬

Съдба срещу воля 🇧🇬

Днес просто мисля за теб 🇧🇬

Светът на Човека 🇧🇬

Думи за раздяла 🇧🇬

Най-добрият ми приятел 🇧🇬

Две капчици любов 🇧🇬

Ревност 🇧🇬

Змия 🇧🇬

Мигът на трагизъм отмина 🇧🇬

На тягостна дупка прилича светът 🇧🇬

По залез 🇧🇬

Търся себе си 🇧🇬

Сизиф 🇧🇬

Танц 🇧🇬

Моята Жужа 🇧🇬

Размисли в Бандер Аббас 🇧🇬

Забравила си 🇧🇬

Крила 🇧🇬

Пътуващи години 🇧🇬

Спомен 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Cola