Една такава празна сцена
събаря всичко, градено от хората.
Божествено-грозна, свято-сломена,
тя мълчи – мълчи и историята.
Сцената не е създадена за самота. ...
– "Граматика" продават на пазара! –
осведоми ме нашият съсед.
И смигна закачливо през дувара:
– Братле, побързай, за да хванеш ред!
"Граматика ли ?!" – мисля с изненада. ...
Знам, способен си на всичко,
което може да ме подлуди,
ръцете ми да връзваш искам,
за да не мога да ти кажа "спри".
Очаквам леки грубости в леглото, ...
Пак за нищо не мисля. Просто гледам Дървото,
дето сутрин ми маха с листа.
По кората му тъмна изписан Живота –
дълги зими и кратки лета.
И една самота. Със какво примирение ...
Бях дете. Ти сякаш го забрави,
не прочете в очите ми страха,
да порасна грубо ме застави,
от дете да се превърна в жена.
Аз не бях жената на мечтите ти, ...
Един човек живееше край нас,
невидим за невиждащите хора.
Говореше с дъжда с пресипнал глас,
прегърбен от безкрая на умората.
Един човек събираше мечти ...
Колко ли хора са минали тук,
по старите стълби, от камък редени?
Времето злобно ги ръфа, напук
те си стоят, макар и ранени.
Бучки от пръст се ронят встрани, ...
Къде отива Любовта, когато ни напусне?
Дали подвежда ни без срам като измамница изкусна...?
Дали заплита ни сърцето сляпо в капан от прежда...?
Или тихо, кротко, без да ни щади, към пропаст ни отвежда...
... ...
Бавно... извън време
Поне част от теб да ми се усмихне някога...
Най-хубавото нещо в живота...
Другите изчезват... целият съм тук и сега.
Събирам се за теб.., предния път бях ли с теб. ...
Опитах се да нарисувам с думи една наистина прекрасна картина на страхотната Виктория Стоянова...
Е, няма как да го направя толкова хубаво...
:)
Искаш да те нарисувам в стих?
В смут съм... Погледни наляво. ...
Като клетви от здрач, като тайни предания
под сурдинка изречени в глухия мрак,
бели птици, родени от неми желания,
на смълчания бряг тихо свличат деня…
И докоснали първите ласки на прилива ...
Спахме с нея във една постеля,
но да я насиля не посмях:
после току виж, че ме застреля!
Да ме стори пред света за смях!
Как я молех, как я увещавах! ...
Не те познах. А исках да остана.
Да се разлeя в твоите мълчания.
Но ти не съществуваш. И те няма.
Развихрих само бури от желания.
Не ме позна. Повярва на мечта. ...
Кристалният ток отразява в дъга светлината.
Качена на масата, вие бедра Пепеляшка.
Със жест отработен през рамото погледи мята
към Принц с поглед леко размътен след третата чашка.
Извива снага и по късата лъскава дреха ...
На Майките
Светът огромен, казват, бил... Не вярвам,
щом с две ръце прегръщам го щастлива.
Тъма ли? Светлина навред огрява,
танцуват пеперудите игриви. ...
На възел вързани, преплетени в едно,
изяждат се душите ни сами.
Без мен не можеш и без теб не дишам,
а сплетени в едно, мечтаем за пространство.
И освободен от моите думи да си, ...
Липсваш ми
Понякога ми се иска да ти кажа "Липсваш ми!".
Понякога искам даже да го изкрещя,
за да може, дори и далеко,
да достигнат до теб тези слова. ...