Стихове за тебе нижа от край време.
С тях непрестанно ти говоря аз.
Понякога обвинявам те за мойто бреме.
Друг път нежно ти шептя на глас.
Другите, що четат ги, име ти прикачват. ...
И колкото далече да отивам,
сърцето ми ще бъде вечно там -
прегърнало Родопа и Пирина,
и Рила, Странджа, родния Балкан.
И колкото и дълго да ме няма, ...
Ще надвикам на бурята страшните звуци
и дъжда ще завържа на весели фльонги.
Ще го вкарам във криви и прави улуци,
да не прави по мръсните улици локви.
Ще изправя дъгата до вярна посока, ...
Имам нужда от разсейване
на болките и мислите, и чувствата,
мечтите ми са на изчезване,
като че във пропаст някаква съм пусната.
И изборите все са грешните, ...
Пак горската пътека ме повика
и утрото ми срещна с песен кос.
С теб крачехме в поляната с иглика
съзряваща за първи сенокос.
Поточетата пътя ми пресичат – ...
Създаден си, тати, да бъдеш велик.
Орисан си, тати, да бъдеш различен.
Тъй сладко сериозен и стилен комик.
И толкова много от всички обичан.
А твоите танци „изгарят” душите. ...
Нощта се стели в сенки безутешни,
а луната прикрива тъмата в безкрая.
Прохладни вечери, тръпнещи сенки,
идеали низвергнати, съдби оправдани.
Минало бъдно и днешно тогава ...
От устните ти храм не си направих.
Тъга да нарисувам не посмях.
Живота си подреждах все неправилно
и често бърках святостта със грях.
Очите ти не бяха ми икони. ...
Когато огън запламти
Когато огън запламти в небето
и звездите започнат своя кръшен танц,
дочувам молитвено сърцето
как иска да съм с него в този час. ...
Танцуваме посред неясни силуети,
белязани от неразумна страст,
и с всеки следващ кървав пирует
вихрено разтърсва ни екстаз.
Нима, кажи, не е лишен от разум ...
На Константин - моето синеоко Всичко
"Обичам те!" - шепнат очите ти.
"Обичам те!" - отговарят ти моите.
Мълча. Ти ми пригласяш -
щом очите говорят, какво да добавя? ...
Бе расов кон–див, буен,силен ат!
Не търсеше ни почести, ни слава!
Не знаеше седло, ни зоб, ни впряг,
ни как на слаби може да прощава!
На старта сам застана мълчешком. ...
Нека! Нека ме има в твоя тъжен полет,
когато мечтаеш за своята несбъдната пролет.
Нека бъда като птиче ято, когато в мен откриеш своето лято.
И в тежък миг ще чуеш онази песен,
когато в мен откриеш своята есен... ...
Новата ми капка акварел - 44-та е... И е посветена на първия ден на месец Юли. Акварелът е на китайски майстор - Жао Вучао( Zhao Wuchao). Ще ви хареса!
Б.
Приплъзва
Юли
първия си ден, ...
ЗА ДА ЗАПОМНИШ МОЕТО ОБИЧАНЕ
За теб ще бъда топъл дъх в студеното,
вода, с която жаждата да угася,
небе, загледано в зеленото,
затичани към хребета поля. ...
До най-святата част от живота ми,
красива и нещастна,
блуждаеща в златно, но безумно измерение:
Ти ли озаряваш нощното небе,
или сладък, светъл сън ме заслепи, ...
Две очи
Две очи като бездна ме поглъщат в тъмата.
Небесата са сини. Боже, толкова сини...
Само шепот и хрип различих сред мъглата.
...а цветята рисуват невидени картини. ...
Толкова неща исках да ти кажа, а изговорих само празнота...
... И пак не знаеш нищо за мен, освен парче от голямата ми тайна
и разни ежедневности - за децата, за кучето и малко за фейсбук
(че да съм уж по-социална),
не познаваш сърцето ми, тялото - съвсем малко, а как обсебваш минутите, ...
Не позволявай тъгата ми, Господи, да преброди сърцето -
тази нощ е нощ на безлунни и луднали гълъби.
Две светулкови свещи оставям в съня си да светят,
ще угаснат по изгрев, когато трамваите тръгнат.
Не позволявай тъгата ми, Господи, да преброди очите - ...