Аз те открих така нежно,
когато слънцето изрисува
последната алея от залеза ни.
Една луна изгря от моята тъмнина,
даде ѝ обич, и сиянието ѝ проговори с цветята. ...
В очите те гледат с усмивка гореща,
а щом се обърнеш, капан ти кроят,
съвременна почит фалшива насреща
и думи цинични в утробата спят.
От жалката същност ти става студено ...
Крилата са за птиците, така е –
човешкото летене значи друго.
Човешкото летене … е омая,
то е мистично – тайнствена заслуга.
Аз неслучайно бродих в сто пътеки, ...
Аз съм есенен стих, който някой набързо е драснал
и записал в скръбта си предсмъртния стон на листата.
И докато усуквам пресъхващите водорасли,
ти нечуто си тръгваш и едва ли ще те изпратя.
Не защото не искам да помниш ветреца вечерен ...
Откакто ми запукаха ушите,
започнах да усещам мързел в мен.
Че губя интереса към жените
и гледам ги… досущ като кретен.
Отидох за съвет при моя лекар; ...
ПРОЧИТ НА СУТРЕШНАТА ПРЕСА
... мноо яко вали, небосводи се килват отгоре ми –
и е просто мираж онзи шеметен месец април,
даже мравките тръгват с чадъри по стволи и корени,
върху Седмата пейка на ченгелче и аз съм се свил, ...
Последна песен
Няма я вече моята баба Гроздена добра,
Господ Бог при себе си я прибра!
Една добра жена майка на три деца,
всички тъжим за нея ние сега. ...
Сълзи душата ми тъгата носи.
Прелюдия, мъгла, но близките са
лъжата на любов фалшива.
Самота, а те са фарса и лобират.
Защо нима в живота глупостта е вяра! ...
Никой не те иска в сивото си ежедневие
монотонно
Неистов страх дали е последната заключена врата
Вярата и дух единствени са ти
Залез облачен без лъчи ...
Разлистени сънища гонят се в мрака,
връхлитат крехката гола снага.
Зад ъгъла утрото изгрева чака,
наблизо проскърцва желязна врата.
Вълни се разбиват сърдито в скалите, ...
Ще я трясна вратата последната,
най-последна и тежка от всички.
На трапезата вечер щом седнете,
не примамвайте спомен с трохички.
Дайте смело дела ми на кучето, ...
Там някъде, във дъното на дните,
шумят вълни и блъскат се вратите...
безумните човешки същества -
идеята за думата тълпа...
Презирам ги, защото са нищожни - ...
ТИГЪРЪТ НА СЕДЕМТЕ МОРЕТА
… някога, преди да остарея – старец, тръгнал вече към стоте,
вихрех си хвърчилцето по кея! – босоного варненско дете,
учех се да връзвам чепарета, че да хвана някой друг сафрид! –
Тигърът на Седемте морета! – в мене възмъжаваше на вид. ...
Разбиха ми сърцето, но крилете –
недосегаеми са и ме вдигат.
Понасят ме над завист и обида,
градушките до мен не стигат.
Крилете са свободна мисъл, ...
Щом жените от мъже толкова разбират,
то защо съпрузи те днес тъй дълго дирят?
Търсят мъж, атлет поне, да е бог в кревата,
щедър, с пълно портмоне, верен на жената...
Бол пари печелят се с пот или с измама. ...
На първи септември ме хванаха нерви;
По тялото чувствах сърбеж!
Извадих шест диска, налях си уиски
и седнах да слушам, Депеш!
След няколко шота - приети с охота, ...
Казват, надеждата умира последна,
но малцина знаят, че жертвите ѝ са безброй.
Уж каца на рамото като малка птица
и ти дава сила да бъдеш герой.
Ако ръцете си сега към теб протегна, ...
Морето обича да взима всичко със себе си,
но не взе и теб,
остана само кърпата и
отпечатъкът на тялото ти върху нея,
сега тя прелива с белите вълни. ...
Разпери лятото криле. Готово е за полет.
От него жега всеки взе. Опакова си колет.
Подухва вятърът на старт. Готов е с маратона.
Врабецът пази пухкав гард. Замина си сезона.
Дъждът удари барабан - мелодията стара. ...
Дните следват се един подир друг
винаги соло и с личен анфас,
дават по-мъничко късчета сладост
или объркват всеки наш час.
Носят това в което ни бива... ...