Българийо, не ти благодаря!
Да бъда роб, от малък ме научи!
Да скланям пораженчески глава,
да лая в безтегловност като куче...
Навярно имам ум и доза чест, ...
В СМОКИНОВИЯ ДЪЖД НА ВАРНА
... над мен небето килна се на чорчик и облакът дъждовен мях разпра,
три гларуса в смокиновото дворче на сухец свиха чорлави пера,
помъкнаха се вади край бордюра, по-дълги от несръчния ми стих,
и лодчица от вестника „Култура” край локвите на спирката си свих, ...
П О П Ъ Т Я 39
Като комплимент към сутрешното ваше кафе
приемете от мен щипка свежа поезия,
която като Жива Вода във вас да тече
и да ви вдъхновява с опияняваща трезвеност. ...
Това, което иска повече от всичко,
сърцето ми прегризва, като въжен клуп,
и с всичките си женски странности накуп,
танцува сред звездите. Тъжно и самичко.
Това, което през деня остава скрито, ...
Залостили сме здраво гостните.
На омразата отворили сме портите.
Изгаряме паянтовите мостове
и лъжем се, че тачим хората.
Изчезнаха пред блока гонките. ...
Налей ми, кръчмарю, налей ми да пия,
недей да ме питаш, просто налей,
отвътре изгарям – каква орисия,
сърцето ми още за нея копней.
Тя беше видение бяло, ефирно, ...
Слагам предупреждение, защото засягам чувствителни теми (изнасилване и самонараняване).
Щипя, драскам, удрям,
само и само да залича спомена за ръцете ти от тялото ми.
Скубя, удрям и гърча се,
думите ти завинаги гравирани са в ума ми. ...
Дъждът е плач от болка на Земята,
задъхана от подлост и разврат.
Той иска да пречисти свободата
и да измие тягостния свят.
Да прекоси полята и горите. ...
Сънувах, че вървяхме двама с теб,
в далечен парк накрая на земята,
и бе стопен невидимия гнет,
отново бяхме с тебе Светлината.
Усещах се спокойна и жена, ...
Сред върхове високи, сякаш в сън,
планината се издига в небесен звън.
Снежни пътеки в мълчание крият,
скритите тайни, които от векове се вливат.
Ветровете пеят стари песни там, ...
П О П Ъ Т Я 38
Колкото времето по не ти стига,
животът ти започва,да става по-смислен,
авторитетно пред себе си имидж постигаш
и нещата ти някак от само себе си се курдисват. ...
Сдобия ли се някак си с магия,
мигновено всеки ще го разбере.
Уменията си няма да ги крия
и събрал съм от планове море.
На даскало ще ходим с хеликоптер ...
в памет на Кристиан Таков
Когато Рая на любовта слезе в нашите души...
И омразата на завистта крепостта си разруши:
и човешкото сърце тупти за сърцето на ближен,
тогава изгрева ще си ти-светъл лъч безгрижен!
Света въртят към гибелта, онази, същата,
която луд предсказал. Беден и низвергнат.
Човекът мисли колко скъпа му е къщата
и колко индулгенции ще го зачеркнат,
от списъка зловещ на цял живот грешилите, ...
В главата ми от мисли пак звъни
и думи, някак странно неудобни…
Спаси ме от измислени вини –
да ги изгоня, вярвай ми, не смогвам!
От чакане душата ме боли, ...
ТРЪГВАМ ПОДИР СВЕТЛИТЕ СИ ВЛЪХВИ
... рожковите взеха да жълтеят, вятърът – тревите да суши,
тръгват по крайбрежната алея котките, наострили уши,
лъжа ли се, тъй ли ми се чини? – хлад откъм морето се поде,
и мъгли през старите смокини ветролеят дрипаво перде, ...
на пл. "Преображение " гр. Разлог
Площадни плочи,наредени грубо -
допълвайки се - раждат съвършенство !
Пред взора на Никола Парапунов
оформят естетическо блаженство ! ...
Тази моя безкрайност съвсем се износи и падна
върху пътя, протрит от нозете на хиляди луди.
Не за битки безмилостни беше душата ми гладна,
но на ситите вълчият глад за живот я събуди.
Този свят, разчертан на минути и дребни монети ...
В нейните очи светлина струи,
като звездици небето те красят.
Усмивката й - нежна, като лъч от зари,
сърцето на всекиго могат да пленят.
Косите й - вълни от злато светят, ...