Poesía de autores contemporáneos
Средство за живот 🇧🇬
Не разбирам как така
дъхът ми спира, щом не си до мен.
Мисля си, че ще умра,
ако теб те няма в моя ден. ...
Жена 🇧🇬
Аз и неканен ще дойда в съня ти
със много нежност да те събудя
и от ласки до днес непознати-
от Любов и от страст ще си луда... ...
Споделено 🇧🇬
която люлее Космоса.
Пустуш и мълчание си, Боже!
Зад избора е Изборът на Бог
да има избор. ...
Пробуждане 🇧🇬
по пътя си към тебе се загубих
и бъдещето си с това погубих.
Дългът към другата ни раздели…
Лъжливо бе, но бе така чаровно, ...
Природен закон 🇧🇬
С годините косите побеляват.
Мъдростта раздава светлина.
Сянка бледнее в душата,
спомени често се връщат с тъга. ...
Сам 🇧🇬
“Съдба, не може тъй...”
Агрипа д`ОБИНЕ
Странно, но моят живот си отива без мене
и ме зарязва сред път... или може би вече към края; ...
Еавтонтиморуменос-чета 🇧🇬
по цялото ми тяло
оставят кръвни очертания
издишват ме и пускат
в мен изгнилост ...
* * * 🇧🇬
което не можеш да ми дадеш,
не ми обещавай това,
което ти е трудно
да откъснеш от себе си, ...
Птичка 🇧🇬
твоят глас отгде изблика,
где е сгушена сега
твойта мъничка душа?
И когато пак запееш ...
Прозорец между мене и септември 🇧🇬
и гледката закри с крила.
Рамкира всички тъжни поводи
със тясна ивица вина...
Щом чукна с клюна по стъклата ми ...
До Задушница 🇧🇬
вечер пришил с нескопосани ръбове.
Тия недели са само за живите,
мъртвите тръгват по мръкнало в събота.
Дрипаво тлее небето от въглени, ...
Нашето време 🇧🇬
днес трудно всеки диша.
Човекът не спира да копнее,
но дълбоко е затънал в киша.
Хората приличат повече на своето време, ...
Спомен за лятото 🇧🇬
Крадешком хвърли поглед към своя часовник –
да се сетя, че аз съм му тука на гости,
че съм – как му се казваше? – просто летовник.
За броени минути изстина морето – ...
Неплачеща мъка 🇧🇬
Страшна е тази неплачеща мъка -
дълбоко, дълбоко в сърцето скрита,
за гърлото стиска с желязна ръка,
в ужас изгаря, на части разплита. ...
Морето живот 🇧🇬
се погледът простира.
Но неизвестно как,
небето плавно слива
се с падащия мрак. ...
Мълчанието на бедността 🇧🇬
И пак край смълчаните къщи
вървя в непрогледна мъгла,
зад завеса старица се мръщи,
загледана... в мене с тъга. ...
Песимистично 🇧🇬
останала нейде към теб.
Не открих дори една пеперуда
да пърха с красиви криле.
Уби всички мои копнежи. ...
Да пуснем Есента 🇧🇬
Благодаря!
Да пуснем Есента при себе си
и някак си да се смирим.
От сложните житейски ребуси ...
Приятелка 🇧🇬
Приятелко, мила и вярна.
Ти винаги беше до мен
и чувствах аз твойта подкрепа.
Ти птица си волна в небето, ...
Късно е за обич 🇧🇬
Късно е вече за обич,
тя в сърцето не гори.
Чувствата са вече различни,
просто останаха сами. ...
* * * 🇧🇬
открадвам от минутите,
открадвам от пестеливото ти време,
открадвам от себе си,
за да се разпилея - ...