Такаа... стих № 150 - леле, ама чак толкова много ли са станали...
А на 06.09.2009 г. все още не се беше родил нито един...
:)
Значи - по-леко да я караме - Рим не е бил построен за един ден...
Аз - надали съм някакво си Чудо, ...
ВЪРТИШ СЕ...
Въртиш се като кон, впрегнат в долап,
стъпка във стъпка, в окръжност без край.
Тъпчеш земята, вървиш като сляп...
Изход все няма - кой иска да знай!? ...
Вземи очите ми и погледни през тях -
две влюбени във теб морета!
Почувствай - щом вземеш и сърцето,
бурята създадена от теб!
Вземи ръцете ми и усети - ...
Любов, ти цял живот
тъй чакан гост, за мене винаги неканен.
И как веднъж не ме предупреди за твойто намерение?
Нима съм длъжна да те посрещам в моя дом,
по твое усмотрение. ...
Ако съм птица – нека да съм царска,
ако съм звяр – да бъда единак,
скала да съм – да бъда от високите,
ако съм цвете – нека да съм мак.
При всеки полъх вятър да ме гали, ...
Спомням си преди години,
за теб блестяха очите ми сини.
Сърцето ми за теб туптеше,
името ти ден и нощ шептеше.
Сега същите тези очи не блестят така, ...
Виновна ли съм, че така се случи,
че само твоят поглед утолява,
без теб да съм, така не се научих,
а винаги без тебе съм живяла...
Виновна ли съм, че дори гласът ти ...
Една сълза в очите ми блести,
събрала в себе си и бъдеще, и минало,
магията на призрачни безброй луни
и един живот, като насън преминал.
Тъгува за разлистената младост, ...
всеки стих на тебе посвещавам...
Веднъж те срещнах във съня си,
веднъж открих те с две ръце,
веднъж създадох с теб дома си,
но не веднъж сърцето ми отне. ...
Това не е писмо, а просто сянката на времето,
попаднала в забързания ден -
по делнично препускащ, пак захапал стръвно стремето
на бъдещето... Най-обикновен,
залисан сам във себе си, загърбил всичко минало, ...
В безкрайните пустини на пространството,
под палещия пек на вечно пладне,
където тъмни бедуини странстват –
оазисът е глътка влага хладна.
В пустините самумни на камилите, ...
На майка ми
Жената, тази старата, е майка ми.
В очите хлътнали видях ù младостта,
в ръцете сбръчкани видях ù обичта,
в косите бели видях ù старостта. ...
Не идваш вече в тъмната ми стая.
Не вкопчваш лапи в тихия ми сън.
Запращаш ме ту в Пъкъла, ту в Рая...
Недей така - студено е навън!
Сега е време с теб да се сбогувам. ...
Калифорния тази вечер ще мълчи.
И Англия, смутена, ще притихне.
Париж, смълчан, угаснал, ще заспи
и в цяла Индия чак глъчката ще стихне.
Египет ще се скрие в пирамидите. ...
Докосване
Последен поглед и ръцете ще се срещнат.
Ще слеем пулса си, преплели пръсти хладни.
Но ти недей! Дори за миг не ме поглеждай
с очи безумно дръзки, стенещи и жадни. ...
"А някъде далеч, далечни хора
си мислят, че небето не тежи.
И сам-самичко се крепи отгоре...
Атлас им се усмихва. И държи."
"Атлас", Елица Мавродинова ...