Чудо е да се родиш, когато всичко в тебе е изпепелено
от разрушителните бури на един горчив живот.
Отново да усещаш, че си на същата, белязана планета,
когато мислено пресичаш целия божествен свод.
Узнавайки, че просто сезоните така се сменят, ...
Понякога се питам докога ли
ще ми е пълна чашата с горчилка?
И докога ще бъда вечно жадна
за цветове и есенни огньове...
Опитвам се да бъда безразлична ...
Недей! Не мечтай за планетата,
дето кръстихме с тебе "Искра"!
Мойта планета е отдавна измислена...
Не мечтай!... Аз съм чужда жена!
Не сънувай сълзите в очите ми, ...
Сега съм друг, не съм тъй лекомислен.
Изгубеното си до днеска най ценя.
Сега постъпките си просто преосмислям...
Не мога днешното със вчера да сменя!
Мечтите ми тогава бяха други, ...
Все ментета в света покрай мен
гордо пъчат гърди и се кискат.
И години наред - ден след ден,
със фалшиви надежди привиквам...
По фалшиви пътеки вървя, ...
Ще се вгледам в красивия залез, обагрящ в червено морето,
ще си спомня за нашите нощи, за момичето нежно, с което
седяхме на плажа тъй влюбени, до болка говорейки истини,
мечтаейки за нощи безкрайни, за дни от нас самите измислени,
и деца неродени кръщавахме, и в люлката с теб ги люляхме, ...
Морето е докоснало безкрая си
със мъдрост, по- различна от преди…
Днес вятър по вълните му гадае
дали след още хиляди луни
Земята ще го чака недокосната ...
И както в приказка на Братя Грим,
вървях към теб и камъчета пусках,
за да бележа пътя си – незрим
за другите. Но Вятърът изкусно
прошепна нещо през порочен смях ...
Аз съм обречен да бъда удавник,
да разговарям с тишината, която създавам.
Морето е тихо, чак до дъното,
за което не мисля, просто гледам небето.
Синя е повърхността на водата, ...
Когато ангелите падат,
небето през дъждове се дере.
Защо падат, нали ангелите имат криле?
Но няма кой да ти отговори на тези въпроси,
всяко велико създание отговорност си носи. ...
Отредили синя неизбежност
след едно безкрайно тръгване
иззад грешките на безсловесните желания
търсим погубения силует на утрото...
Блажени са бягащите ...
Изхвърлих греховете си във огън,
изплаках мъката си пред вода -
вода, която огъня разпали
и прати пламък, който ме пожали!
Във пясък - своята изповед написах, ...
Дълги са минутите, когато съм далече
от двете си деца и родния си дом.
Последна роба душата ми и тази нощ съблече,
заоглежда се в поредната ми чаша с ром.
Тя ми говори, влюбена е като мене, ...
Децата ни, скъпа, отдавна веч' не са деца,
а ний сме, мила, неусетно някак побелели.
И на лицата ни животът своята следа
остави, белег от мечти и болки отшумели.
И всеки косъм побелял във нашите коси ...
Напускам бащиното огнище,
изхвърлям се на социалното бунище.
Обръщам гръб на майчината милувка,
посрещам Живота-Ад със целувка.
Някак жестоко погубвам се пак. ...
Мила, тъжна гълъбице,
кацнала на моя праг.
Знам какво тежи ти по съдба, сестрице,
не тъгувай, може да изгрее слънце пак!
Подслони глава под моето крило, поспи си! ...
Сънувам те, когато пак те няма.
Изтривам те ядосано на сутринта.
Но не заздравява още тази рана,
която душата ми безжалостно гризе.
Сънувах те, застанал сред зелена, слънчева поляна, ...