Poesía de autores contemporáneos
Кукерски игри 🇧🇬
по улиците вдигат гюрултия,
във вълчи кожи като глутница
звънци на кръста бият - халосия.
Участници са в обредни игри ...
Скука 🇧🇬
детски смях и дъх на море - няма друго.
Тъй е вече пети ден - изгорял и отегчен.
В точната пропорция да се шляе моят ум.
Това опасно оръдие на духа, ...
... 🇧🇬
„Лека нощ, неспокоен свят!“
…
А как ми се иска да бъде орисан
красивият, земен наш необят ...
Изкуството да си на петдесет 🇧🇬
налива щедро Господ време
и сметката ще донесе.
Какво очаква се от мене?
Дали се чувствам помъдрял? ...
Сноп съчки за клада 🇧🇬
Веднъж ме срещнаха житата,
оплискани от топла кръв.
В стремежа си да бъдеш пръв
навярно си ранил зората. ...
В измислен свят... 🇧🇬
на поклонение вървят.
Звездите – станали незрими,
не осветяват пътя свят.
И този изгрев руменѝ, ...
От люлка до гроб 🇧🇬
и да не ми напомняш, че съм ти длъжен...
Душата даже да ми извадиш,
не ще узнаеш дали съм тъжен...
Аз теглото си сам го тегля. ...
Понякога 🇧🇬
Понякога съм даже нетърпим.
Понякога изказвам се банално.
Понякога съм истински раним.
Понякога дори и не разбирам. ...
Печалният мъдрец на вековете 🇧🇬
... понеже много бързо го живях, към своя край животът ми се носи,
Еклесиаст ми стри на пух и прах ченгелите на простите въпроси –
щом всеки жив човечец ми е брат, защо добрите дни тъй не дойдоха,
защо и аз бръмчах на този свят? – пчелица в гмежната му суматоха, ...
Помисли на един в особено състояние 🇧🇬
пък живеете в това свръх, свръх лудо време?!
Недоволствате а, а имате всички мечта за палат,
Вагизал, Дегазин, всичко наред е отпред и отзад!
Ергенът оказа се свестен, предлагат му моми плесен, ...
Балада на шута - 2 🇧🇬
владетелят ми заповяда.
О, той на този пир най- вещо
в компанията Ви с наслада
със сто гърла до небесата ...
Eдин Рамбо в София 🇧🇬
Понеже съм отвсякъде бат Рамбо! –
мъжественост и чар, пък и финес,
във София – със бързия през Ямбол,
домъкнах се при тебе, Владe, днес. ...
Прекрасният ужас 🇧🇬
... когато в твоите писма
заровя тежките си пръсти,
и вятър – тръни на валма –
из мене спомените дръсти, ...
Ездачите от Бърк 🇧🇬
където нищо не расте,
битува викингски народ
суров, но приказен живот.
Тун няма кучета, коне ...
Песен за солената Свобода 🇧🇬
Не вятър – биволи мучат.
Небетата над мене скърцат.
Вълната гъне бичи врат,
захапва камъка разкъртен. ...
Очите ти с любов за мен 🇧🇬
навън са пролетни цветя!
Душата иска мълчаливо
целувката на любовта.
Във утрините нежно сини ...
Понякога 🇧🇬
и огънят във тебе се разгаря.
Минава време – мигове едни,
разбираш – тя илюзия голяма.
Нареждаш пъзели един до друг, ...
На страховете обявявам стачка 🇧🇬
началото е черно-бяла снимка,
а краят е последната ми кота.
Живея като негова любимка.
С усмивка всяка сутрин го прегръщам, ...
Мъжки поклон 🇧🇬
Ако ти си вода, аз съм въздух, вихрушки и огън.
Заора през пустини паметта ми за обич и род.
Аз те викам за свяст и за съвест – без дъх, в изнемога.
Аз те искам – ела – да дадеш на духа ми живот. ...
Енергия 🇧🇬
Изтръпвам когато те докосвам земя родна
и усещам пръстта ти в мойте груби ръце.
Обичам те, покланям ти се, искам те свободна
и прекланям се пред теб, падам на колене! ...
Вече е време 🇧🇬
Тя, няма дом с блиндирана врата.
Няма снимка за да я позная.
Чувал съм, че често е сама.
Понякога се крие без причина. ...
Видение 🇧🇬
и стъпва много тихичко, едва,
като видение, с копринени обувки,
с разпуснати коси, и сам сама.
Огряват я лъчи от нетърпение, ...
Сенки от тайните вечерни 🇧🇬
будят часове различни?
Този цикъл пълнолунен
шепне с устни на обречен.
Току облаци се юрнат! ...
Дъжд 🇧🇬
Все от Дионис ритон и посипа всичко с капки за пир...
Листата, извити в своята изяшност се окъпаха в този благодат...
Дърветата се олюляха замаяни в сладка омая...
Чадъри като брони се опълчиха на облаци сиви... ...
С надеждите променя се светът 🇧🇬
проглеждат с изгрева на чудесата
и светъл лъч сега като стрела
в сърцето ми се впива с топлината.
Проглеждат с изгрева на чудесата ...