Poesía de autores contemporáneos
Бъди 🇧🇬
Не ме пускай за нищо на света!
Бъди светлина в мрака.
И пази ме от всяка заплаха!
Бъди моята съдба. ...
Дървото и неговите листа 🇧🇬
те плачат, страдат, срамуват се от тяхната голота.
Желаят да потънат в дълбините на земята,
така че никой да не види болката и скръбта,
скрита дълбоко в техните стъбла. ...
Дали разбирам те...? 🇧🇬
Разбира се, че не.
И радостта, и болката са чувства твърде лични.
Човек разбира другия, единствено когато лично преживее.
Тогава всяка клетка в него чувства, тъжи или празнува, ...
Къде е Дон Кихот? 🇧🇬
изтичат в бурното море годините.
И днес решава се съдбата
на всички закъснели рицари.
За Дон Кихот е времето отдавна минало, ...
Спаси ме 🇧🇬
Спаси ме от черното ми сърце.
Ела и вземи мойта скърбяща душа
и я захвърли надалеч надълбоко в морето.
Но остани, остани и ме научи да обичам, ...
Не си отивай 🇧🇬
На баба ми
Не си отивай, остани!
За миг прощално-съдбоносен.
Дай отсрочка. Утре си тръгни - ...
Тъга за България 🇧🇬
Аз гледам... Гледам и тъгувам
за рожбите ни, отпътували
през океани и земи,
от своята страна прокудени, ...
Любовта 🇧🇬
На Иви
Усмивка, вместо залп от обвинения,
целувка, вместо огън от плесник.
Любовта - утеха без съмнение ...
Черно на бяло 🇧🇬
мислите в един затворен кръг.
През черното небе пак се подаваше,
порязано от живия ù сърп.
И да тъгувам вече сляпо е, ...