Шест месеца ми трябваха да осъзная всичко,
Една снимка ми трябвяше да видя всичко,
Две думи трябваше да чуя,
Десетки безсънни нощи ми трябваха за да заспя,
Да заспя и да разбера! ...
Там в България, едно детенце плаче,
обвито с вълнено шалче, в къща скрита
от шубраци на горското поле, плаче и сълзите
в бездънна яма се стичат, затулена от скръб голяма!
Силен глад измъчва детето, а младата майка, ...
АЗ ИСКАМ ВСЕКИ ДЕН ДА БЪДЕ ПЕТЪК
… мечтая си понявга да е петък – и в събота да бъдеш моя ти! –
да ми сработи призори късметът – душата ми над теб да полети,
да те прегърна – и да те целуна? – един, почти измислен, Поаро,
да те почерпя баничка тригуна и чаша сок в отсрещното бистро, ...
ЗАТВОРЕНО ЗА ОБЕДНА ПОЧИВКА
Под мириса на градските липи
е спрял дъждът, паважите са мокри,
млекарят на квартала още спи,
прегърнал черно-бялата си котка. ...
ПРОЩАЛЕН АВТОГРАФ ОТ БОГА
... не ме напуска мисълта, че някой ден ще ми се случи
да си отида от света, по-чист от стар, планински ручей,
потулен със калпаче мъх, ще рохоля под вас на хълма –
ще пея пак до сетен дъх! – гръдта ми обич ще изпълва, ...
ЗИМЕН СЪН
В мразовитата зима, когато снегът вихри грива –
сякаш бяла вълна над нивя и смълчани къщя,
в кристали сребристи – синове на природата дива,
бесни атове шестват из тихите мои цветя. ...
Честта е болна, съвестта пияна,
а ореолите алъш-вериш.
"Българско стихотворение" - Ивайло Балабанов
– Можеш да си купиш ореол,
ще се спазарим, алъш-веришът ...
Winning has never been a source of satisfaction,
It has never made me proud, nor given me validation.
Praising and recognition feel truly suffocating.
I need no name, I need no honor, nor a trace of fame.
I need to be alone, I need to sense the freedom, ...
На улица “Свежест” до старата гара,
пред магазина за прясна боза
едно младо маце безсрамно продава,
своята младост, на ниска цена.
Предлага услуги в дъждовната вечер: ...
ЧЕРВИЛО ВЪРХУ БЯЛАТА МИ РИЗА
... когато си отида от света, ще ти се връщам привечер по бриза,
и твоето бретонче на черта в яката на сетрето ми ще слиза,
ще седнем на крайбрежните скали, ще разкопчея тихата ти шнола,
красива си! – във пролетни поли, и в шапката си две перца забола, ...
Нека помним и никога не забравяме,
че по морския бряг следи не оставяме. Само там където умът и ръцете ни действат, оставяме трайни следи, които въздействат.
Дори, когато и последното листо
Докосне пъстрата земя от шума
Енергията ще стои безмълвна, лека.
Но стъпките оставени от нас ще помним
А всеки допир ще е вече минал ...
Красива, чиста, пролетна вода,
щастлива от небето как потича,
остава в мен дъждовната следа,
която с кротка нежност ме обича.
Дъждът е мой приятел, верен, благ, ...
Ф А Л Ш И В А Т А Ц А Р И Ц А 5
Аборигенският див солипсизъм
не позволява,съществуването на нищо извън нашия поглед,
убива на Сакралните Истини Смисъла,
недокоснат на мисълта от страстния полет. ...
в памет на актьора Груди Кадиев
Да приемеш твоя роля със цената на живота.
Да не питаш или молиш,ако води към Голгота.
Да изминеш пътя твърдо и запазиш равновесие.
Всяка болка носи мъдрост,ако в теб живее песен. ...
Съзнателно живея на инат.
Заспивам късно и се будя рано.
По правило не спя, градя си свят,
и после го облитам панорамно.
Будувам си с нощта до сутринта. ...
По шевовете вече се прокъса,
принцеският луксознен тоалет.
Завиждам си на силата и хъса,
на бал да съм. В дванадесет без пет.
Напразно блюдолизците се въсят, ...
Когато струните увиснат по китарите,
като скъсани въжета на тераси,
и опразнят се културите в хамбарите,
и нотите погубят звучността си.
Когато огънят угасне във пространството, ...
Сякаш вчера със тебе се случихме.
Като охлюв безпътен потъвах във времето.
Крих се в кожа на улично куче,
белким някой реши да ме вземе...
Ала вълчия нрав ме издаде. ...
Понеже пак до вътък промени ме
по женски непокорната съдба,
откъртих я табелата без име,
стрелите си извадих от гърба
и тръгнах, а небето бе посока ...
Халюцинации!
Господи отвратих се от Теб и ти от мен също,
обеща и това и онова..., а те няма пак отново.
тъкмо видях оазис... и пак пустиня, присъщо,
необятно е твоето творение, макар сурово!? ...
Днес бях на водоем за сладководна риба...
А хванах само аз скумрия! Питам се,какво!?
Обърка се от туй место. Нали трябваше ...
шаран да има или поне каракуда кокалява.
И ето че при мен дойде,човека пратен ...
Кльощавата луна се кълчи над същата гора,
която мислех дали да не хвана отзарана.
Сега вечерта друг акъл ми дойде -
само дъждовете да спрат - и на наш'то море,
на Слънчака един мастит колега поет ...
От два, три дни стовари се скандал
на тема кой е плагиатствал – крал.
Какъв скандал гарниран за разкош
в спор кой по, по-най е, кой пък лош.
А битката за грамоти е за залози ...
ИЗБРОДИХ ВЕЧЕ СВОЯ ТРЪНЕН ПЪТ
... нали аз цял живот съм нечий роб и плащам глоби, данъци и такси,
и вятърът във празния ми джоб спря вече да ме пита сутрин – как си? –
е, как да съм? – навярно съм добре, излишен, струва ми се, е въпросът,
щом си налягам вехтото сетре – и ден денѝ в бомбето ми на про ...
Как искам словата ми огън да палят,
куршуми да станат, в душата да стрелят.
с поезия нежна сърцето да галя,
с копнежи и трепет съня да населя.
Как искам страстта, за която разказвам ...