Критик е той, най-чистата порода,
помазан със безгрешие в очите си.
Такъв да го удара ли, или да го онода?...
Без полза е! На глупотевините си такъв държи
дори и Бог да го обори с доброта, ...
Светът като камбаната ръждяса
и вече величаво не блести.
Навярно съществува още блясък,
но мокрото сред сухото гори.
Звънът дочут, от спомени е ехо, ...
По притчата за двата вълка
Увълчени във вълчи времена,
с жестоки маски впрегнати в театър,
играем роля в нечия съдба -
безжалостен свиреп спектакъл. ...
В съня кошмарен конници безброй
през моят дух беснеейки минават.
Надали варварски, ужасен вой,
посичат всичко те, опожаряват.
С последни сили аз се отбранявам - ...
Яви се ти и в миг те приютих,
животът ми след теб се промени.
Сред бистри капки с обич те открих,
в пустинята ми извор се роди.
Импулсът в буен огън запламтя ...
Като пролетта, събуждаща утрото,
като лятото разсъблякло нощта,
като есента запалила миговете,
като зимата сгушила се в огъня…
като звездите покрили небосвода ...
През тъмните прозорци на нощта,
нахлува лунна светлина -
озарявайки леко косите ти златни,
а аз гледам към теб с моите мисли разпиляни,
с чувствата ми така окаяни, ...
Можем ли с теглилки да мерим любовта?
Чувства на кантар могат ли да се поставят?
Днес от вчера те обичам повече, не е шега.
Утре, ако малко е, сълзи ли в очите ни ще парят?
Днес е празник, искам да ти подаря мечта. ...
Мастиленосиня нощта ми налива
Рубинено вино в бокал от сълзите,
Тъгата ми мрачна блажено заспива,
Гласа заглушава, неспиращ да пита:
— Коя и защо си в земята тъй грешна, ...
Във ъгъла не можеш я видя
да дебне свойта жертва от засада.
Очите ѝ са топъл, нежен грях,
но по-добре недей ги просълзява!
От първом е привидно с благ характер. ...
Птица в капан, заклещена в ума
Само желанието да разперя крила
ми помага да повдигам крехките ребра
А дори и да остана без пера
и в студената зима остана гола ...
В тъмен свят, студен без никой до теб
какво ли струва едно удовлетворение - нищо и всичко
какво е Йерусалим в Небесно Царство от пуста степ
не разбулено съмнение с мотив е нито
Светлината лед е LED, дразни, лъже и прикрива ...
НОЩЕН ПЪТНИК
Някой през снега е ринал цяла нощ към мен пъртина,
да си поседим – двамина, покрай каничка с пелин.
Пред залостените двери викал е: – Здравей, Валери! –
вярвал е – ще ме намери! – да не бъде тъй самин. ...
" Завинаги" е дума илюзорна! " -
изфилософства егото в реалност...
" Наивна обичта е, неуморна,
романтиката с нея е баналност! " .
Но всъщност, може би, не е така, ...
Танцувам аз ламбада със мадама.
Повярвайте ми – лошо няма!
Но, двама трима гледат ме на кръв...
Навярно,че поканил съм я пръв.
Те не умеят да поканят дама, ...
Много красота видях в този кратък живот.
Песни с птиците пях; и зреех от дърво в плод.
Над тази зелена трева и в това синьо небе:
по пътя на висок превал-ти ли си или не бе?
Търсих те в жадуван рай, но си загадка за мен... ...
(С благодарност на децата ми за стотиците вечности)
От цяла вечност те познавам
И все пак, дай да се прегърнем!
Че всеки ден или час раздяла,
Усещам, че живота ми наопаки ще преобърне. ...
Последни я, красива е, нали?
Ангел слязъл от небесни висини,
орисал я – цял живот да бори всякакви беди.
Преди да тръгне, целунал я дори,
но ангелското му сърце не спряло да кърви. ...
На дългия път, отново в движение
съзирам маскирано свое отражение.
В съседно пространство, с очи, дух и тяло,
живее поредното мое огледало.
То е аз и аз съм него, всъщност. ...
Ангел не съм, кацнал в земния Ад.
Греша, но грешките дори си надплащам.
И дявол не съм, страховит и рогат,
изтъкан от коварство и злост в душата.
Не съм и светена вода пред олтара, ...
Онази вещица с котлето прекатурено
в чертите свои вече аз не разпознавам,
вода мълчана сложих, обич, луди бурени,
и ето ти – отвара блага – за забрава.
Метлата си открих в горите, най-бездънните ...