Poesía de autores contemporáneos
Време за глупаци 🇧🇬
Досадникът не знае да мълчи.
Дори и не разбира, че досажда.
От триста километра му личи,
че го измъчва безсловесна жажда. ...
В бездънния покой на Мъдреците 🇧🇬
... изглежда, помъдрях полека-лека, додето тъй несетно остарях,
за вярата в доброто и в човека отдавна вече спря да ме е страх,
дори и най-потулваната благост в зениците на всекиго чета,
„Кажи му Аго, да му стане драго!” отваря и залостени врата! – ...
Последните ми 10 кинта в джоба 🇧🇬
... започнах пестеливо да живея – от благите съблазни се лиших –
ни ямбът, ни дактилът, ни хореят ми носят някой лев за всеки стих,
с последните пет лева в портмонето на мама купих шепица цветя,
с две думи съм щастливец общо взето, че из прекрасни сънища летя, ...
Кръстопът 🇧🇬
Сърцето ми е раздвоено
и залъкът ми е горчив,
в душата ми е пресолено.
В дълбокото ли да се хвърля ...
Дванадесет камбани 🇧🇬
което бие камбаните на храма в гр. Шипка
До Господ стига призивният глас
на старите и пеещи камбани.
Дванайсет са на брой и с мощен бас ...
Собствена клада 🇧🇬
в минало, в бъдеще, във вечността.
Търся и питам се, и пак мечтая
да срещна себе си нейде в безкрая.
Да се намеря, да се обичам, ...
Ще изляза само за минута 🇧🇬
Зимата си тръгна – адски люта,
две в едно – торнадо и тайфун,
ще изляза само за минута –
да си купя вестник и тютюн, ...
Земята – най-красивата енигма 🇧🇬
Светът понякога е тъй враждебен,
но аз не му се сърдя и придирям.
И знам, че има смисъл да прогледна,
щом дишам дъхове на мак и риган. ...
Момичето в града на чудесата 🇧🇬
Не падам в потрес и покруса – към мен се друсаш с автобуса,
аз гледам пак косица руса, очи – ситнеж из небеса,
и със душица благодарна те чакам в центъра на Варна –
град – мъка, обич, стих и карма, ...
Светлинка в бутилка 🇧🇬
и поемах светлата посока.
Светех ти в среднощната тъма,
гонех мрачината най-дълбока.
На фенерчето ми се присмя ...
Врата 🇧🇬
И почти не го запомних.
Сега се втурвам в нови светове,
от старото останаха единствено проблеми.
Запомних песни, ...
Епитафия 🇧🇬
когато си отида от света
И че съм обичал безусловно..
Тъй бягал съм от свойта самота
С това да ме запомнят мен ми стига.. ...
Герои на нашето време 🇧🇬
дошли от медийни екрани
заливат ни със мисли свои
еднакво някак си подбрани.
Кълнат се в служба на народа ...
Няма спор 🇧🇬
на единият правят метани,
на другия за оня говорят,
а после обратни селями.
Тия си точат ножовете, ...
Земен 🇧🇬
Сърцето ми бие.
Водата до плажа
тъй нежно го мие.
Заглеждам вълните. ...
Животното... 🇧🇬
Животното е тихо,
Животното е скрито,
Животното е мило!
Животното с боязън ...
Не си сама 🇧🇬
знам,
че понякога си мислиш,
че не си перфектна,
че не си достатъчна.. ...
Когато думите 🇧🇬
Когато думите отново
докоснат моята душа,
когато всяко нежно слово
за тебе пиша във нощта… ...
С любов срещу омразата 🇧🇬
пороят, както счупената керемида -
омразата, що няма да надвие,
ни злото, ни горчивата обида...
На вид, ако мълчим благоразумно, ...