Poesía de autores contemporáneos
Практичност 🇧🇬
реши да покаже на децата,
че науката позната
по - въздесъща е от Бога!
И каза им във час така : ...
Любовта е с цвят на бели коси... 🇧🇬
януари все сив и самотен е.
Умориха се старите зими,
също както мори ни живота.
И копнея със нова надежда, ...
Край смълчаните брегове 🇧🇬
Бях някога диво зверче,
омагьосано от реката.
И от нейните брегове…
Но изтекоха ...
Един щастлив ден 🇧🇬
... и днес небето сипна благодат, изпрати меко слънчице на всеки,
и ти – щастливец в лудналия свят, вървя по праведните си пътеки,
във Фейсбук ръсна рими на кило, с тесла отеса троскота на двора,
на кръст преля шише менте мерло – за упокой на вечните си хора, ...
Кратки 5 🇧🇬
Между
земята и сянката
има известно разстояние.
Там живее ...
Лунна приказка 🇧🇬
Лунна приказка ще ти разкажа
за любов от лунна светлина –
странна, чудна и далечна,
по-красива от мечта. ...
България 🇧🇬
Ще поговоря малко за България.
С нея, родната страна, свързана е
Моята съдба.
С книгите що чел съм в свойто ...
Не ти искам небето 🇧🇬
Стадо пасе на полето и дири в треволяка автора.
Не те искам и тебе, щом търсиш в чувствата ми причини.
Подари ми поне вятър- да ме одуха и да ми мине.
Не ти ща и картините, щом болят като спринцовка. ...
Пpaвилaтa нa тaнцa 🇧🇬
a pитъмa гo oпpeдeляш ти.
He мe ocтaвяй дa зaмpъзнa
пoд пoглeдa нa твoитe oчи.
B живoтa cи aз иcкaм дa oткpия ...
Откраднато 🇧🇬
Не нóся пръстени с гравиран страх",
такава съм си – сбъркано човече,
дори да ми се плачеше, запях.
"На вятъра ми косовете кацат, ...
(Не)човешко 🇧🇬
крайпътен с остри тръни пълен храст,
не искам, като никого от вас,
човек да съм! Не ми, не ми отива.
Ще стана птица, малка, сладкогласа, ...
* * * 🇧🇬
* * *
Докато някъде тук
някой
преяжда с егоизъм, ...
С дъх на спомени 🇧🇬
една орлица в гнездото да седи.
Тя гордо пази, отвисоко гледа
как всичко около ѝ се мени...
Щастлива е, познала и радости, и болка, и тъга. ...
Хоризонти 🇧🇬
Какво от туй, че небето плаче.
Какво, че душата ме боли?
И светът е жесток и мрачен...
Ще дойдат пак светли дни; ...
Бури ( по Милена Римпева) 🇧🇬
Треперещ, мокър до кости вървиш
И сам изтощен ти се питаш
ще можеш ли докрай да издържиш.
И гъсти мъгли те обгръщат ...
На Времето по гърбавия хребет 🇧🇬
– диптих –
ЦЕЛУНАТ ОТ СВЕТУЛКИ
... от светлите селения на Август какво ли за изпът отвъд си взех? –
от изгрева жарава си откраднах, от залезите – винце в кози мех, ...
Оригами 🇧🇬
Избледнява по малко душата ми
от всеки миг пропукал и дъното.
Но тече като кръвта ми по вените
на душата и радост и мъката... ...
За парите 🇧🇬
Труда заплащат им с пари.
Дали са малко или много,
сам нека всеки прецени.
С пари да купиш можеш всичко: ...
Краят на лятото 🇧🇬
Разбрах, но късно – простите неща понякога са много ценни –
светулков рой да прекоси нощта в дъха на юнската люцерна,
да седне кротко баба до пещта, да окачи котленцето със мляко,
да тлее – кротко шипнала, жарта и много дълго изгрева да чака, ...
Желание 🇧🇬
и всякакви хорски съблазни,
как искам Господи, да избягам,
без никой и нищо да ме подразни.
Сам да си стана – и баща и майка. ...
Прощално 🇧🇬
що ни е дадено от Господ Бог!
Ще дойде ли нявга светлината,
или по принцип светът е жесток!?
Съществува ли въобще душата, ...
Което с нас не носим за отвъд 🇧🇬
Раззина паст седефената нощ,
погълна лакомо селцето пусто.
И тутакси – иззад плета, до пруста,
без звук разля се лунният разкош. ...
Писмо от един влюбен глупак 🇧🇬
…хайде, тръгвай си вече! Перонът е пуст и унил.
Машинистът надува за трети път тънката свирка.
Аз приличам навярно на влюбен глупак през април.
А пък ти на кондукторка, слязла на моята спирка. ...
Отрова 🇧🇬
безгрижно тичаш из моето тяло
и се криеш между стените на моите кости,
винаги облечена в бяло...
Не ще те заменя за магия или цвете, ...