Poesía de autores contemporáneos
В космическия танц на светлината 🇧🇬
дузина натрошени стъкълца.
Превръща хаоса от тях в картини
един-единствен лъч от светлина.
Светът се преподрежда във око, ...
Може би 🇧🇬
но где ли някой все шепти?
Книгите на рафтовете денем
те ли проговарят? Може би.
Толкова събди във тях събрани ...
Opal 🇬🇧
But the disco ball sparks back at me
Branches through winter whispers in disguise
Leaves me paralyzed for the sake of my memory
And in my head, question after question ...
Печален, леко трезвен, вдъхновен 🇧🇬
Печален, леко трезвен, вдъхновен, сполай ти, че и днес живях, мой Боже,
че с кеф провождам своя минал ден, макар да ми се случи невъзможен! –
не смогнах грош на просяка да дам – и да прелея гроба на баща ми,
парче да хапна – четвърт шпек салам от оня – в тъпите Tv-ре ...
Тъкачът на Вълшебните килими 🇧🇬
... донадих си към грижите една,
която – ама никак! – не тежи ми,
да ви тъка – огрян от Светлина! –
по цяла нощ Вълшебните килими. ...
Бг Граматическо Вспрягане!? 🇧🇬
Аз... не те понасям.
Ти... също не ме понасяш.
Той/Тя... не знае, защо не понася... Себе си, дори не понася!?
Ние... не се понасяме. ...
Марта 🇧🇬
отдолу по рокля в сапфирен атлаз,
повежда след себе си месец красив
прогонвайки мрака и зимния мраз.
Жена достолепна, но дама със нрав ...
В тая сива мъгла 🇧🇬
В тая сива мъгла
теб те няма сега.
В тая сива мъгла
аз отново така ...
Съмнения 🇧🇬
във очите на народа.
Да изпаднеш във екстаз...
А дали това съм аз?
Зная, хвърлям много труд ...
Спомен за моя баща 🇧🇬
... понеже ми пристига все насън, и няма как да бъде другояче,
баща ми ме повика снощи вън и каза: – Сине мой, брезата плаче! –
поседнахме в тревясалия двор, натъпках му тютюн – една лулица,
доде ни пяха птичките във хор, той ме погали с чвореста десница, ...
фибайку 🇧🇬
хремата ми се сбогува /8
с дългата зима /5
Пиша ти мила, здравей! 🇧🇬
а вятър в душата носи
сержантски слова, не пестете гранати
а вятър само към теб ме носи
а месец от неволи ...
Имам мечти 🇧🇬
Имам мечти и търсят небе
на което да се разстелят,
после им правя съновидение
и път по който да зреят! ...
Юнак 🇧🇬
и в градината не плаче.
Сутрин майка си не чака,
рано сам се буди в мрака.
Става, бързо се измива ...
Обич 🇧🇬
Изрича се безмълвно, тихо.
Божественото се шепти.
Превръща се в красиви стихове.
За себе си не се моли. ...
Майчина длан 🇧🇬
На тебе, Генка!
Не наранявай –
макар
да имаш и ...
Тя 🇧🇬
Като изящна детска стъпка.
Усмихва ти се с клонче бяло.
Разлиства се от малка пъпка.
Превръща сивото в зелено. ...
Врачка 🇧🇬
в пъстри дрехи, окичена с пендари.
Протегна се към моята десница,
помислих си “сега ще ме удари”.
Но вместо туй, тя грабна ми ръката ...
Багетите на Кладенчаря 🇧🇬
... от фасовете, хвърлени из парка,
преди да изпроводи своя ден,
клошаринът си сви една цигарка
и кротна се на пейката край мен, ...