Poesía de autores contemporáneos
Магия /На Г. Давидов/ 🇧🇬
уплашени се разлетяха с писък ветровете....
Прокудената болка пръска многоцветия-
в безсънна нощ превръща се живота ни....
В безоблачните дни – изстрадана утеха, ...
Коледни светлини 🇧🇬
С коледните светлини
на пуловера си грееш,
с него много подрани
да мечтаеш, ще посмееш, ...
Протегната душа 🇧🇬
... от този свят преди да си отида, научих прости няколко неща –
обърнал гръб на всякоя обида – да отминавам с млъкнали уста,
на мравката да сторвам път, защото трошицата чер хлебец ѝ тежи,
и да мълча – самата блага кротост, щом някой ме засипва със лъжи, ...
Прегръдка вместо честитка 🇧🇬
Понякога създавам чудеса.
Понякога съм плах и неуверен.
Понякога съм яхал и метла,
но бил съм все на принципите верен. ...
Цветът на любовта 🇧🇬
толкова благ и човечен,
има красиво от усмивки лице
и ручей извиращ от бистрия извор напевен!
Има поглед на светъл простор синева ...
Тъжно място 🇧🇬
само спомените
тъжно обикалят
и питат:
- Къде сте, ...
Есенни сълзи 🇧🇬
бяха с тъй соления вкус на морето.
Есенни сълзи, като листа се подгониха,
окрилени от вятър, полетяха в небето.
Заваля и окъпа душата с облаци бели, ...
Само остани там 🇧🇬
да тичам във снега закъснял за срещата ни
чакай ме, няма да те оставя въпреки че закъснявам
Знам, че заради мен ще останеш
да хванеш следващият автобус ...
Необятна любов 🇧🇬
Любовта е една, но е доста обширно понятие.
Ти си син океан, аз съм северно бяло сияние.
За брега окован ми изпращаш вълнѝ с обещания.
Аз съм топлата гръд на земята, приела съдбата си. ...
Знаеш ли? 🇧🇬
когато се вгледаш в нечии очи,
тръпка гореща по тебе се стича,
и въглен затлее в твоите гърди?
Когато говори човека без думи ...
Безразсъдни полети 🇧🇬
царѝ във мислите на хората.
Живота хич не е повърхностен.
Не бъркайте гнева със злобата!
Недейте подценява фактите, ...
Сливане с природата 🇧🇬
от зло в очите хорски,
понякога така ми се повдига,
че искам по пътеки горски
да тръгна, да се слея със природата, ...
Спомен за Жени 🇧🇬
… започнах вече яко да старея, макар че въобще не ми се ще! –
как с някоя девойчица на кея да сляза? – вече тръгвам към стоте,
как да ѝ пея с летните авлиги? – да я задирям в цъфналата ръж,
освен да я разкажа в тихи книги, аз друго право нямам като мъж, ...
Дъб за Коледен бъдник 🇧🇬
... върху дългите баири
трупа есента кладнѝ,
с дървена пищялка свири
вятърът по цели дни, ...
Луната само ще ни свети 🇧🇬
На пръсти в стаята ми влезе,
целуна ме и си замина.
Нощта чертае светлосенки
и вечерта е тъмносиня. ...
За мене си мисли 🇧🇬
Във есента златиста,
във слънчеви лъчи,
душата ми открива
вълшебство и мечти. ...
На Кирил и Методий /акростих/ 🇧🇬
Изваяли с перо безсмъртни писмена?
Речта Ви просвети славяните неуки
И с вяра прероди безбожни племена!
Лъчиста светлина във ореол обгръща ...
Паднал ангел 🇧🇬
морето пееше позната песен, вълните галеха нежно брега!
Там на пясъка все още топъл, като спомен за горещия ден,
седеше човек, в небето загледан, от звездите сякаш пленен!
Лицето му грееше ярко, в очите му тлееше сякаш искра, ...
*** 🇧🇬
два кокъла с миг опело.
Карма безкрайна. Небето.
И вечност в едно колело.
Любима книга 🇧🇬
и всеки ден си те чета.
На чувствата не казвам: Стига!
Разцъфнали са в пролетта.
Любовна пролет денонощна, ...
Откровение/акростих/ 🇧🇬
Без причина, без вина,
Всичко в мене ще погубиш –
Гроб ще е за мен света.
Дълго-дълго ще догаря ...
В продължения 🇧🇬
Къде е любовта, светът и ние,
къде се крие целият живот -
все въпроси търсим, да открием
смисъл, с вяра дните ни да продължат! ...
Написано със слънчеви лъчи 🇧🇬
Надеждата е винаги на тръни –
сърна в летеж през дрипави гори.
Яви се в миг – и в миг един потъне,
без да дочуе страшното ми: – Спри! ...
Маскарад 🇧🇬
в огледалото образ на горчиво лице!
За пред хората слага си маска,
за пред другите маска слагат и те!
И ето, че отново лицето му грее, ...